Руски военни виждат блокирането на Telegram като подготовка за договорки със Запада

Блокирането на Telegram се разглежда от военните на предни позиции в Русия като подготовка на властите за отстъпление и договорка със Запада, пишат руските военни наблюдатели. Според тях именно ограничената работа на приложението е причината за локални настъпления на украинците на юг от Купянск и в Запорожката област. Според оценки на анализатори в рамките на пет дни през миналата седмица Украйна е успяла да си върне 200 кв. км площ в Запорожката област, или почти цялата окупирана през лятото територия в тази зона.

Военните кореспонденти съобщават още, че в Комисията по информационни технологии в руската Дума разглеждат Telegram като наркотична зависимост и въпреки острите критики от военните, работата на приложението едва ли ще бъде възстановена. Част от анализаторите смятат, че целта е да се насочи трафик към разработеното в Русия и следено от властите приложение MAX.

В Министерството на отбраната неглижират и спирането на Starlink. Достъпът до услугата е блокиран от две седмици, но няма данни за намаляване на ефективността на безпилотните системи, се казва в позиция на ведомството. Нещо повече - терминалите са били използвани само от няколко подразделения в руската армия на предни позиции, "за да заблудят противника", коментира ръководителят на подразделението, осигуряващо комуникацията в руската армия Валерий Тишков пред "Россия 1".

Украйна, САЩ и Русия продължават разговорите в Женева

Очаква се по-късно днес (18 февруари) в Женева да продължат преговорите за края на войната между делегациите на Украйна, САЩ и Русия. Според публикации на ръководителя на украинската делегация Рустем Умеров разговорите са протекли в различни формати (политически и военни) и са обсъждани "практически въпроси и механизмите за техните възможни решения".

Говорителят на Кремъл Димтрий Песков отказа да коментира срещата по време на брифинг в Москва, предаде ТАСС. Източник на РИА Новости пък съобщава, че разговорите са били "напрегнати", в множество формати и както тристранни, така и двустранни.

Източници на Axios допълват, че преговорите в политическия формат са в тупик заради позиции на ръководителя на руската делегация Владимир Мединский.

В интервю за изданието украинският президент Володимир Зеленски пък посочи, че украинците не биха приели едностранно изтегляне от Донецка област и предаването на територията на Русия. Предложението на Киев е за демилитаризирана зона, от която войските на Украйна и Русия са изтеглени на равно разстояние.

Според руски източници в Женева са представители на Франция, Великобритания, Германия и Италия, които "задкулисно" участват в разговорите.

Натискът към Украйна не намалява

В интервюто за Axios Зеленски призна, че Доналд Тръмп оказва огромен натиск върху него и смята това за несправедливо, защото подходът към Москва не е същият. В коментар колумнистът на Bloomberg Марк Чемпиън отчита, че в преговорите Русия не крие своите намерения спрямо Украйна, а ръководителят на фонда за благосъстояние на Русия Кирил Дмитриев е в Женева, "за да изтъргува с американската администрация цената за натиска над Украйна".

Проблемът е там, отбелязва Чемпиън, че руският президент Владимир Путин отправя толкова брутално своите искания, отворени към подновяване на войната, че американският президент Доналд Тръмп не може да ги приеме, без да изглежда като "руска марионетка".

Според Института за изучаване на войната (ISW) последните искания на Кремъл са свързани с международно признание на окупираните територии за руски, ограничени отбранителни способности за Украйна (минимална армия и без далекобойни ракети на въоръжение), отказ от участие в блокове и съюзи, най-вече военни като НАТО, както и преразглеждане на отбранителната архитектура в Европа (изтегляне на НАТО до границите от 1997 година).

За военните анализатори приемането на тези искания, дори и да доведе до прекратяване на огъня, ще създаде нестабилност за целия регион на Централна и Източна Европа.

Според Ройтерс преговорният екип на САЩ си е поставил прекалено амбициозни задачи при преговорите в Женева - последователно и с Иран, и с Русия и Украйна, при което рискува да се провали и в двата казуса. Изданието цитира свои източници, според които Тръмп се е фокусирал в бройката на приключени военни конфликти, но не се интересува от "качеството" и колко устойчиви ще са решенията.

Разделение в украинската делегация?

Според публикация в The Economist има разделение в украинския преговорен екип. От едната страна е новият началник на кабинета на украинския президент Кирило Буданов, който е склонен да приеме условията на САЩ, "докато прозорецът е отворен", а от другата - членове, които все още са под влиянието на неотстъпчивия предшественик на Буданов Андрий Ермак.

Изданието отбелязва, че украинският президент Володимир Зеленски е балансьор между двете позиции, но и има свои позиции за преговорите и споразуменията, които да приеме Украйна.

Русия струпва резерви в северните части на Харковска област

Русия е започнала да струпва резерви в северните части на Харковска област, за да продължи настъплението в тази посока, сочат данни на украинския Център за отбранителни стратегии. Анализаторите отчитат, че украинците държат под огневи контрол логистичните линии, което не позволява масирано навлизане в областта и използването на тежки бронирани машини.

Русия ще опита тактиката на ограничено проникване - с малки щурмови групи и леки автомобили, прогнозират още от центъра.

Руският президент Владимир Путин нареди през май 2024 година да бъде създадена буферна зона в Харковска област, която да осигури защитата на приграничните области. Досега руските военни нямат сериозни успехи в изпълнението на тази задача и Украйна успешно предизвика криза в енергийната система на Белгородска област, включително и с атаки с дронове по подстанции в региона в нощта срещу 18 февруари.  

Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи и за поражения по завода "Метафракс Кемикалс" в Пермския край (1600 км от украинската граница). Заводът е част от военнопромишления комплекс на Русия, произвеждайки взривни материали.

"Винаги сме действали симетрично, защитавайки нашата държава и нашата независимост", коментира украинският президент Володимир Зеленски в своето вечерно обръщение за 1455-ия ден от пълномащабната война. Той посочи, че е поръчал на преговорния екип в Женева да повдигне въпроса за далекобойните удари и призова САЩ да съдействат, защото именно американската страна е предложила да бъдат ограничени тези атаки.

"Украйна е готова - не искаме война", каза Зеленски и допълни, че в Киев приемат да се придвижат бързо към справедливо споразумение за прекратяване на войната.

"Единственият въпрос е какво искат руснаците и дали ще има последици за тях от факта, че дроновете, ракетите и фантазиите на историческа тематика имат по-голямо значение от реалната дипломация и трайния мир", заяви още той.

ВСУ съобщава за забавяне на интензивността на бойните действия

Сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) за 17 февруари показват относително забавяне на интензивността на бойните действия. Регистрирани са 160 атаки спрямо 201 ден по-рано. Русия е извършила 78 въздушни удара със 168 управляеми авиационни бомби, както и 3300 артилерийски обстрела по позиции на фронта и близките населени места. Използвани са и 8500 fpv-дрона.

Най-горещата точка се превръща Хуляйполе (западните части на Запорожката област), където са отчетени 31 атаки. В Покровското направление има известна пауза и се съобщава за 21 атаки. Интензивни са боевете в Костянтинивското (14), както и в Словянското направление (10).

В Орихивското направление (източните части на Запорожката област) няма регистрирани бойни през миналото денонощие.

3200 деца са загинали от началото на пълномащабната война в Украйна

3200 деца са загинали от началото на пълномащабната война в Украйна, сочат данни на УНИЦЕФ. Организацията отбелязва още, че 2,6 млн. са разселени - по-голямата част от тях в чужбина.

Според данните почти 800 хил. украински деца са разселени в страната, бягайки от военните действия. За някои от тях се налага да напускат домовете си по няколко пъти, защото "войната ги следва". 1,8 млн. деца са в чужбина.

Междувременно от офиса на украинския президент съобщиха за връщането на общо 2000 деца, които са били депортирани в Русия от окупираните територии. Международният наказателен съд в Хага издаде заповед за арест за руския президент Владимир Путин заради тези действия.