Европа има бюджет за отбрана, сега остава да започне да произвежда достатъчно оръжия

Какво спъва усилията на Европа за превъоръжаване?

Изграждането на капацитета, от който Европа се нуждае, за да осигури стратегическа автономност, се оказва трудно начинание.

Въпреки че инвестициите в отбрана са се увеличили рязко, запасите от оборудване в европейските страни от НАТО остават под нивата от 2021 г., което отразява военния принос към Украйна, извеждането от експлоатация на остарели системи и дългите срокове за доставка на ново оборудване, посочва McKinsey.

Установено е също, че фрагментацията на платформите в Европа е повече от четири пъти по-висока, отколкото в САЩ, което има последици за оперативната съвместимост, логистиката и индустриалния мащаб.

Най-големите пречки са работната ръка и веригите на доставка. Европейската отбранителна промишленост не е прилагала производство в големи мащаби от дълго време. Освен основните изпълнители, секторът зависи от слоеве доставчици, много от които представляват малки семейни компании.

Как веригите на доставка забавят производството?

S&P Global Ratings установява подобно ограничение. Европейските доставчици на отбранителна техника често са малки предприятия с ограничена възможност за набиране на капитал за разширяване, което излага по-големите изпълнители на затруднения.

Рейтинговата агенция също така предупреждава, че по-високите разходи за отбрана ще бъдат разпределени неравномерно в Европа. Полша и прибалтийските държави се движат най-бързо в това отношение, Германия има повече фискални възможности за ускоряване, докато Франция, Великобритания, Белгия и части от Южна Европа са изправени пред по-големи дългови ограничения и конкуриращи се политически приоритети.

По-високите разходи за отбрана биха могли да подкрепят кредитното качество на отбранителните компании, но могат и да окажат натиск върху суверенните бюджети и да наложат политически трудни компромиси.

В доклада се отбелязва също, че Европа остава структурно зависима от американските доставчици на изтребители, системи за противовъздушна отбрана, прецизни оръжия, електроника, софтуер и стратегически средства като разузнаване, наблюдение, въздушен транспорт, командване и контрол.

Това означава, че по-големите европейски бюджети няма автоматично да създадат по-независима европейска отбранителна база.

Приблизително половината от европейските разходи за отбрана в момента се насочват към Европа, а останалата част отива към доставчици от трети страни, включително САЩ, Израел и Южна Корея. Анализаторите очакват повече правителства да предпочитат оборудване, проектирано и произведено у дома, не непременно като ход срещу САЩ, а като целенасочена инвестиция в местно производство.

Щефан Винтелс, главен изпълнителен директор на германската държавна банка KfW, заяви пред CNBC, че растежът на отбранителната промишленост „не е краткосрочен феномен“. Все пак той подчерта, че Европа се нуждае от мащаб, ценова конкурентоспособност и по-благоприятна политическа рамка, за да може промяната да се реализира.