Ердоган показва на Европа защо НАТО се нуждае от отбранителните способности на Турция

В Анкара ще бъдат обявени редица сделки в отбранителната промишленост, като Рюте е поискал от страните да запазят информацията за обявяването им до срещата, разкриват източници.

„Съюзниците ще демонстрират напредък в изграждането на по-силна Европа в по-силен НАТО“, заяви Рюте миналия месец. „Нуждаем се от повече сили, повече ресурси и много по-силна индустриална база“, добави той.

Централният въпрос на НАТО вече не е дали Европа ще харчи повече за отбрана, а дали може да изгради необходимия индустриален капацитет и военни способности, докато Вашингтон коригира приноса си към алианса.

Съкращенията на САЩ ще продължат, както е посочено в плановете, които администрацията на Тръмп представи на колегите си от НАТО през последните няколко седмици.

Те включват 30% намаление на наличните стратегически бомбардировачи, с които САЩ подкрепят европейските страни, почти пълно оттегляне на разузнавателни и атакуващи дронове, 50% съкращение на военните кораби и спад с една трета в разполагането на изтребители.

Турция се приема като ключова за запълване на празнотата, докато обмисля създаването на повече регионални съюзи за сигурност. Съвсем наскоро Ердоган даде пример с турския износ на военен кораб за Румъния, член на НАТО и ЕС, която граничи с Украйна.

Руската инвазия в Украйна увеличи търсенето на турски дронове и 155-милиметрови артилерийски снаряди по стандарта на НАТО. Турският производител на дронове Baykar сформира съвместно предприятие с италианската Leonardo, за да навлезе на европейския пазар, докато Turkish Aerospace Industries Inc. се споразумя да продаде  30 учебни самолета Hurjet на Испания в края на миналата година.

Турция също така се опитва да свърже подземни горивни тръбопроводи като част от разширяването на инфраструктурата на НАТО на стойност 28 млрд. долара, насочено към укрепване на горивната сигурност на алианса, разкриват източници.

Всъщност, променящите се отношения между САЩ и техните съюзници от НАТО създават както предизвикателства, така и възможности за Турция, смята Алпер Джошкун, старши сътрудник в Европейската програма на фондация „Карнеги“ за международен мир във Вашингтон.

„Това е призмата, през която Анкара гледа на срещата на върха и отвъд нея“, изтъква Джошкун, добавяйки: „Предизвикателството е очевидно. НАТО остава основата на сигурността, възпирането и отбраната на Турция. Всяко разцепление в рамките на алианса е нежелано за Турция“.

Увеличението на продажбите на оръжие се случва и в момент, когато Анкара и нейните съюзници се стремят да преодолеят напрежението около покупката от Турция през 2017 г. на руската система за противовъздушна отбрана С-400, произтичащите от това американски санкции и изключването ѝ от програмата за изтребители F-35.

Турция сигнализира, че е готова на компромис относно руските ракети, докато Тръмп похвали ролята на Анкара в процеса на постигане на неотдавнашното споразумение за прекратяване на войната срещу Иран.

По време на срещата си с Рюте във Вашингтон на 24 юни, президентът на САЩ сигнализира, че продажбата на реактивни двигатели на Турция може да се възобнови след събитието в Анкара. 

Дом на най-голямата армия на НАТО след САЩ, Турция се присъединява към алианса през 1952 г. заедно със съседна Гърция и се превръща в ключов бастион срещу Съветския съюз.

За разлика от много европейски съюзници, които намаляват числеността на армията си след Студената война, Турция поддържа голяма армия и продължава да инвестира в отбранително производство. Военните разходи на Турция са се увеличили със 7% до 30 млрд. долара за миналата година.

Тази оперативна способност беше демонстрирана по време на войната на САЩ срещу Иран, когато Турция спря четири ирански балистични ракети.

В съчетание с оръжейната ѝ индустрия, Турция става незаменима за НАТО, посочва Унлухисарджикли от Германския фонд „Маршал“. „Турция сега предлага не само военни способности, но и доказана отбранителна екосистема, която може да доставя оборудване бързо и в голям мащаб“, заключва той.