ЕБВР насочва инвестициите към приобщаващ растеж

Специална дискусия е посветена на “Пътешествието към зелен растеж – търсене на решения на предизвикателствата” и ролята на банката за насърчаването му. “Зеленият” растеж, който е ключов в концепцията на международната финансова институция за постигането на устойчива, успешна, модерна икономика, ще бъде обсъждан в два аспекта. Единият е как да се използва енергията по-ефективно и да се подкрепи преминаването към възобновяеми енергийни източници, а вторият аспект е свързан с достъпа до пазара на труда, за изграждането на приобщаваща пазарна икономика, която осигурява еднаква икономическа възможност за всички групи от населението.

Особено внимание ще бъде обърнато и на новия характер на конкуренцията. През 21-и век техническият прогрес и глобализацията доведоха до нова дефиниция на пазарите и на конкурентоспособността, преосмисляне на пазарни регулатори, на правилата и стимулите за иновации и конкуренция, посочват от банката. Сред основните говорители по тези теми в дискусионния панел е и бившият заместник министър-председател и финансов министър на България Симеон Дянков в качеството си на изпълнителен директор на Групата финансови пазари в Лондонското училище по икономика.

Предизвикателствата във финансовата сфера, които ще бъдат обсъдени, са свързани най-вече с възстановяването на банковия сектор 9 години след началото на глобалната финансова криза, неговата устойчивост и ролята, която той може да играе в подпомагането на дългосрочен икономически растеж. Сред темите на дискусионния панел е и развитието на местните валути и капиталовите пазари. Амбицията, която банката заявява, е да обедини държавния и частния сектор, местните власти и участници на пазара за изграждането на гъвкава пазарна икономика, за политиката на предвидимост и устойчивост на финансовите и икономическите структури.

Малкият бизнес също има своето място на срещата на международната финансова институция. Проблемите и предизвикателствата пред него ще бъдат обсъждани през призмата на интернационализацията му. В света на глобалните вериги е важно да се гарантира, че малките и средни предприятия, които са ядро на заетостта и брутния вътрешен продукт в много страни на действие на ЕБВР, не са изключени от възможностите за по-висок темп на растеж, иновации, по-голяма устойчивост чрез диверсификация, подчертават от банката. Улесняване на достъпа на тези фирми до търговете за обществени поръчки, до ноу-хау за процедури и финансиране за международна търговия, както и приоритетните области за малък бизнес, които ЕБВР ще подпомага през 2017 г., са част от акцентите на дискусията в Никозия.

За България ще се говори в дискусионния панел, посветен на политиките за интегрирана пазарна икономика. На форума в Кипър тази важна тема в концепцията за преход на ЕБВР ще бъде конкретизирана върху интеграцията на регионалните пазари на газ в Източна Европа и тяхната роля за повишаване на енергийната сигурност и ефективност на пазара.  Банката посочва България, Гърция, Унгария, Румъния и Турция като страни, които обявиха свои планове за изгаждане на национални газови хъбове, но процесът по тяхното създаване все още предстои да влезе в етапа на реалното проектиране и изпълнение. Дискусията ще анализира икономическото въздействие на интерконекторите и газовите хъбове, а също и кой е най-подходящият сценарий за по-нататъшна интеграция на газовия пазар.

Кипър: помирение, обединение и пари

Сред огромното разнообразие от теми за домакините особено важен е специалният акцент, който годишната среща и бизнес форумът на ЕБВР поставят върху инвестиционните възможности за Кипър, чието геостратегическо местоположение я прави икономически мост между три континента – Европа, Азия и Африка. 

Кипър е акционер в ЕБВР от създаването й през 1991 г., но тя започна да функционира в страната през 2014 г., по време на тежката икономическа и финансова криза. Сътрудничеството с банката през изминалите само три години показа много ясно какво може да допринесе тя за развитието на страната чрез инвестиции и насърчаване на реформите в политиката. Присъствието й се измерва с вложени малко над 220 млн. евро в 6 проекта, основно в транспортна инфраструктура, енергетика и производство.