Новата руска енергийна стратегия: Водород вместо газ по "Северен поток" 2

Тъй като Европа преминава към водорода като енергиен източник, Русия също се препозиционира. Страната няма друг избор - като най-големия вносител на петрол и газ на континента, тя иска да запази позициите си на енергийния пазар.

Сега местното Министерство на енергетиката представи план за разработване на руски водород. Напълно новата индустрия трябва да се появи до 2024 година.

Концепцията за развитие следва да бъде разработена до края на годината, дотогава трябва да бъдат приети и мерки за помощ за пилотни проекти. От началото на 2021 г. правителството планира да стимулира местните износители и потребители да преминат към водород.

Вече са избрани пионерите за „зелената революция“: двете държавни компании „Газпром“ и „Росатом“. Досега те се явяват главно гиганти в конвенционалното енергоснабдяване - дори ако Москва счита ядрената енергия за алтернативна и екологична. Конкурентът на „Газпром“ „Новатек“ е третата перспектива - но тя все още няма конкретен проект.

"Газпром" ще разработи и изпробва нова водородна турбина още през следващата година. От германска гледна точка предстоящото партньорство между „Газпром Енерджихолдинг“ и Siemens е интересно в този контекст. Филиалът на Siemens STGT, който отговаря за бизнеса с газови турбини, е в продължителен и сложен процес на развод с руския си партньор Power Machines. Според съобщения в медиите „Газпром Енерджихолдинг“ вече се спряга за следващ потенциален партньор, пише Handelsblatt.

До 2024 г. „Газпром“ планира да насърчи използването на водорода в други газови съоръжения - газови централи, но също така и обикновени газови котли.

От своя страна „Росатом“ трябва да осъществи пилотен проект за площадка за тестване на влакове с водород до 2024 г. Става въпрос за влаковия трафик в далечния източен остров Сахалин, където руският ядрен монополист заедно с руските държавни железници и машиностроителната компания „Трансмашхолдинг“ възнамерява да преобразува влаковете във водородно задвижвани превозни средства.

В Русия "сивият водород" в момента се получава от изкопаеми горива. При това в атмосферата се отделя много въглероден диоксид.

Но сега Москва иска да се съсредоточи върху чистата енергия: "Газпром" има за цел да произвежда т. нар. тюркоазен водород. Той се получава чрез топлинното разделяне на метан - основният компонент на природния газ. При метановата пиролиза се получава твърд въглерод вместо CO2 като отпадъчен продукт, т.е. пепел, която може да се използва като тор. Чрез въпросния процес метанът се разделя на газообразен водород и твърд въглерод, който е ценен материал за различни отрасли на индустрията и може да се съхранява безопасно. Технологията може да е ключов компонент на бъдещото климатично неутрално енергоснабдяване

Според Юрий Мелников, старши енергиен анализатор в Университета за приложни науки „Сколково“, водородът трябва да се произвежда близо до пазарите за продажби. За „Газпром“ това е предимно европейският пазар. Понастоящем компанията проучва проекти в рамките на ЕС. Друг вариант е транспортирането на водород по газопроводите.

Защото, ако европейците масово преминат към водород, Русия може да се опасява, че тръбопроводите ще бъдат затворени. Намиращият се все още в процес на строене и оценен на 8,5 милиарда евро „Северен поток“ 2, който все още се изгражда, ще се изплати след десет години при ползване на пълен капацитет. Ако производството на водород в Европа силно намали вноса на газ, „Северен поток“ 2 заплашва да се превърне в инвестиционен крах.

Газопроводи за транспорт на водород?

Ето защо „Газпром“ обмисля да транспортира през тръбопроводите поне газова смес с водород. В старите тръбопроводи могат да бъдат добавени 20 процента водород към природен газ, в нови тръбопроводи като „Северен поток“ делът може дори да достигне 70 процента, изчислява „Газпром“.

Групата оценява европейския пазар на водород на 153 милиарда евро през 2050 година. Оценките на Министерството на енергетиката са по-диверсифицирани и предвиждат размер на пазара от 32 до 164 млрд. евро.

„Газпром“ може да стане основен конкурент в производството на водород в собствената си страна. При производството си „Росатом“ разчита на така наречения жълт водород, който се генерира при електролиза на водата. Това се счита за един от най-чистите методи. „Росатом“ обаче възнамерява да извърши самата електролиза, използвайки ядрена енергия, което би трябвало да бъде посрещнато скептично в някои страни в Европа, включително в Германия.

Въпреки това Николай Пономарьов-Степной, научен съветник на генералния директор на „Росатом“ Алексей Личачев, преценява, че компанията може да разшири производството си до 50 милиона тона водород годишно до 2050 г.

Досега всички страни мълчат за инвестиционните разходи за изграждането на сектора. Ясно е обаче, че „Росатом“ вече е получил пари от държавата за първоначалните опити. Производството на водород е част от оценената на 1,1 милиарда евро програма „Ядрена наука, технологии и техника“. Половината от сумата идва от руския бюджет. С мащабно разширяване на производството на водород обаче инвестицията би трябвало бързо да се възвърне.

По принцип такива разходи трябва да се плащат и от двете компании. „Газпром“ е реализирал печалба от еквивалента на 14,5 милиарда евро през 2019 г. Приходите на „Росатом" за същия период са 14,5 милиарда евро. Няма информация за печалбата на държавното предприятие.