Необходим ли е закон за отношенията търговски вериги – производители?

През последните години у нас се наблюдава процес на консолидация на пазара като все по-интензивно навлизат големите търговски вериги за хранителни стоки, които привличат голяма част от потребителите. Едновременно растат оплакванията на производителите от сериозен натиск за намаляване на доставните цени и поставянето на неизгодни изисквания, за да получат техните стоки достъп до рафтовете на веригите. Това се посочва в анализ на международната правна кантора Волф Тайс.

Анализаторите посочват, че през последните месеци словесната битка между вериги и производители се изостря. Производителите настояват за въвеждане на нормативна рамка, уреждаща взаимоотношенията.

Този спор съществува не само в България. Големите търговски вериги от години са в полезрението на органите на конкуренцията в редица европейски държави и Еврокомисията е подела редица инициативи с цел откриване на най-ефективния способ за регулиране на взаимоотношенията.

Необходима ли е специална законодателна рамка?

Възможните подходи, въведени в някои държави в Европа, са няколко:

Въвеждане на специална секторна регулация за нелоялните търговски практики, прилагани спрямо производителите от страна на търговските вериги (подобен подход е възприет в Чехия, Унгария и Ирландия);

Регламентиране на обща забрана на определени неравноправни условия в търговското законодателство (подобен подход е възприет във Франция);

Включване на забрана за злоупотреба с „пазарна мощ” и/или „сила на купувача”, без да е необходимо наличие на господстващо положение в общия закон за защита на конкуренцията (подобен подход е възприет в Германия);

Утвърждаване на кодекс на добрите търговски практики в отношенията производител – търговец на дребно (подход, познат в Обединеното кралство).

Опитът на някои държави с въвеждането на специфично секторно законодателство е по-скоро негативен, като анализът показва тенденция към повишаване на цените за крайните потребители и увеличаване на инфлацията.

При всички случаи трябва да се има предвид, че принципът на частното право при условията на пазарна икономика изисква страните да са в най-голяма степен свободни при формирането на своята търговска политика и сключване на договори. Намесата от страна на държавата е необходима единствено тогава, когато са застрашени значими обществени интереси. Тук кръгът се затваря, защото такъв значим обществен интерес са именно ефективната конкуренция и интересите на потребителите.

Съгласуване на пазарната политика?

От Волф Тайс припомнят, че след близо две години проучване на пазара на търговия на хранителни стоки през февруари 2011 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) събра достатъчно доказателства и предяви обвинения на шест големи търговски вериги.

Прилагането на сходни условия от страна на големите търговски вериги спрямо техните доставчици обаче не доказва автоматично наличието на съгласуваност. Уеднаквяване на условията може да е обусловено от пазара. Тези практики може да са се наложили и по естествен път в дългогодишния опит на големите международни вериги.

Все пак никоя от веригите не разполага с пазарен дял над 20%, отчитат анализаторите. Те твърдят, че 60 – 70% от търговията с бързооборотни стоки в България все още се осъществява чрез каналите за „традиционна търговия” - независими търговци на дребно (малки регионални вериги магазини, независими търговски обекти и други обекти за продажба на бързооборотни стоки различни от големите търговски вериги).

Наличието единствено на „сила на купувача”, предоставяща по-изгодна позиция при преговори с доставчиците, без да е налице господстващо положение, не представлява нарушение съгласно действащото законодателство в България и правото на ЕС.

Интересен и изненадващ обаче според експертите е фактът, че КЗК не анализира възможността за съвместно господстващо положение от страна на проучваните големи търговски вериги.

На 18 март 2011 г. КЗК по искане на министъра на финансите Симеон Дянков излезе отново със становище и по въпроса за евентуалното въвеждане на специална законова регулация на взаимоотношенията между производители и търговски вериги. От становището изглежда, че отношението на антитръстовия регулатор по отношение на въвеждането на такава специална регулация е по-скоро отрицателно, е заключението на експертите.

Още през 2009 г. Европейската комисия обявява необходимостта от задълбочен анализ на проблемите в отношенията между доставчици и търговци на дребно на територията на целия ЕС. Не е изключено тази инициатива на Европейската комисия да приключи с въвеждането на унифициран подход, което може би било едно удачно разрешение на проблема, прогнозират анализаторите.