България не бива да подкрепя обща фискална политика в ЕС

Според Стойчев променливите в кризата са две – размерът на дълга и капацитетът на управлението да прилага необходимите политики. Като илюстрация на това той направи съпоставка между Унгария и Германия, които имат еднакъв дял на дълг от БВП, но единият се оценява като „боклук”, а другият служи за еталон.

Румъния пък има едва 30% дълг към БВП, но е клиент на МВФ.

България има изключително нисък външен дълг, но има и много ниско качество на институциите и управлението си. Това означава, че не се намираме толкова далеч от точката на кризата, предупреди Стойчев.

България има две възможности - или да намалява дълга си, или да увеличава качеството на институциите си. Тъй като дългът няма как да се намалява, единственият път е качеството на управление, което означава реформи, обясни Георги Стойчев.

Управляващият съдружник на Industry Watch Лъчезар Богданов направи интересна връзка между развитието на кризата в ЕС и това, което се случва в България.

„По-същественият момент се крие в едно особено успокояване. Ние си казваме, че няма как да сме изолирани - има криза в ЕС,  или пък, че трябва да изчакаме кризата в ЕС да свърши и ще почнем да растем”, обясни Богданов.

Кризата в Европа показа, че няма хомогенност. В някои страни има растеж, в други има задълбочаваща се криза. Тази безнадежност трябва да излезе от разговорите за българската политика и трябва да искаме растеж и при стагнация в Европа и дългова криза в основните партньори, смята Богданов.

България може да не расте дори когато ЕС бележи ръст, а може да расте и когато ЕС отчита спад, категоричен е Богданов.

До голяма степен растежът в България зависи от вътрешната политика. Както Естония расте с 8%, спрямо около 1% за ЕС, така и при нас може да има растеж, смята икономистът.

„Не да чакаме чуждите инвеститори, да чакаме растеж. Българските политици и ние като граждани трябва да правим такива условия, да създадем по-добри условия от другите страни”, посочи Богданов.

„Според мен много от коментаторите са заблудени да мислят, че има криза на еврото и от друга страна дългова криза. Това е следствие от няколко неща, основно от нежеланието на много правителства в еврозоната да правят про пазарни реформи, да създават гъвкави пазари и растеж на частния сектор. Дълго време им се разминаваше, защото можеше да маскират липсата на растеж с високи дългове”, обясни Богданов.

„Ние имахме еврозона на база изисквания, но те бяха нарушени. Имахме банки, поемащи много риск, но имаше механизъм те да бъдат спасявани и държавите продължаваха да задлъжняват”, допълни той.