Има ли място органичната революция в селското стопанство на България?

През последните години органичните храни преживяват истински бум на световните пазари – хората все по-често се замислят какво точно слагат на масата си. Търсени стават и все повече козметични линии, основаващи се на органични продукти. Само във Великобритания от 2010 година до 2013 година продажбите на органични продукти се увеличават с 25%. 

Статистическите данни за Европа също потвърждават бързото развитие на сектора – в периода 2007 – 2011 година площите, отделени за органично земеделие се увеличават с над 500 хил. хектара годишно – от 5,7 млн. на 9,6 млн., показват данните от доклад на Европейската комисия.

С органично земеделие и животновъдство се занимават 186 хил. ферми в цяла Европа.

Основно интересът към органичното производство е в т.нар. „стари“ страни от общността. 78% от земеделската земя, на която се развива органично земеделие и 83% от органичните ферми се намират в страна, присъединила се в блока преди 2004 година.

Едва ли този факт е изненадващ като се вземат предвид по-високите цени на органичните продукти на пазара.

Впечатляващ е обаче ръстът на сектора в новите членки на общността – от 0,6 млн. хектара до 2,1 млн. хектара или годишен ръст от 13 на сто.

Данните на Евростат за България показват, че през 2007 година сертифицираните площи са били около 13,6 хил. хектара, докато през 2011 година те вече са малко над 25 хил. хектара. Под 1% от обработваемите площи обаче са заети с органична продукция. По тази показател страната ни изостава от останалите държави в ЕС и заема предпоследното място. След нас е само Малта. Лидер пък е Австрия с почти 19% от обработваемите площи, заети с органична продукция.

Към края на 2011 година основната част от земеделските органични площи са заети от трайни насаждения (почти 36%). 26,1%  са за зърнени култури, а 10,3% - за маслодайни култури. Органичните зеленчуци заемат 2,7% от площите. 

За България един от най-сериозните проблем, който отчитат нашите производители, е изискването площите на органичните стопани, които искат да получават финансиране от европейските фондове, да не се променят. Заради несигурност по отношение на отдадените под аренда площи, много от фермерите отказват да потърсят сертифициране и да се възползват от европейското финансиране за развитие на сектора.

Често се коментира и липсата на преработвателни предприятия, които да имат сертификат да обработват органични продукти. От страна на преработвателите коментарите са, че изискванията за отделни производствени линии са много трудни за покриване, особено когато липсва сигурност за обема на суровините.

Добивите от органичното земеделие трудно се прогнозират, заради невъзможността да се използват конвенционални средства за борба с вредители или заболявания. Това е също една от причините за по-високата цена на тези продукти.

Така понякога се стига до парадокса български суровини да бъдат изнасяни в друга държава от ЕС, преработвани и връщани у нас под формата на готови храни, но вече с чужд бранд и с няколко пъти по-висока цена.
Органичното животновъдство също изостава значително – данните на ЕС за 2011 година сочат само ограничен брой стада с овце и кози, които се отглеждат спрямо принципите на органичното животновъдство.

Тези данни са особено важни, защото новата Обща селскостопанска политика (ОСП) ще заложи на „позеленяване“ на селското стопанство в ЕС. Малкият брой на органичните фермери може да се окаже проблем при усвояването на средствата за новия програмен период, на което е нужно да бъде обърнато внимание.