Единният банков надзор в ЕС – панацея или не?

Това означава, че под пряк надзор от ЕЦБ ще попаднат трите най-големи банки на местния пазар, както и тези местни банки, които са дъщерни дружества или клонове на големи европейски групи. Все пак, в регламента на Съвета е записано, че ЕЦБ във всеки един момент може да се реши да поеме под прекия си надзор всяка една друга банка на местния пазар, ако прецени, че това е необходимо или ако такъв надзор е поискан от местния надзорен орган. Минималният срок, за който ЕЦБ поема пряк надзор и отговорност за  определена банка на местния пазар, е 12 месеца.

Друго, което трябва да се има предвид, е, че във всеки един момент ЕЦБ може да реши или временно да прекрати надзора над местни банки, докато местният надзорен орган не вземе нужните мерки, предписани от ЕЦБ, или окончателно да прекрати надзора си над банковите институции в определена страна членка. Временното прекратяване на надзора може да трае не повече от 6 месеца.

Тези клаузи са от голяма значение за случая на България, където често се правят първоначални усилия за да се приеме един или друг висок стандарт (или страната да се присъедини към един или друг елитен клуб), но след това се наблюдава отстъпление или неспазване на правилата, които трябва да се спазват. Т.е. този постоянно тегнещ риск от временно или постоянно изваждане на някоя страна от единния надзор би следвало да действа като допълнителен стимул за местния надзорен орган да спазва изкъсо насоките и предписанията на ЕЦБ във всеки един момент.

Плюсове и минуси на Единния европейски банков надзор

Безспорно, най-големият плюс на Единния надзорен механизъм ще бъде по-високото доверие в надзора над местните банки, което е значителен позитив след случая с КТБ и разклатеното доверие на обществото в качеството на надзора от страна на местния надзорен орган. Т.е. тук имаме ясна репутационна печалба, предвид това, че надзорът ще се извършва по единна европейска методика и с участието на външна институция с висока репутация (което дава допълнителна гаранция за невмешателство на политици в нейната работа, прозрачност и отчетност).

Отвъд този плюс, обаче, трябва да се отчитат редица негативи:
 
Натоварването на местните банки с нова такса, която ще плащат за присъединяването на България към единния банков надзор. Пряко наблюдаваните банки, очаквано, ще плащат повече. Според проекта за регламент на ЕЦБ, по който в момента текат консултации, предварителният анализ показва, че тези такси ще бъдат със следния размер през 2015 г.: 

- между 150 000 и 15 млн. евро на година за тези банки, които попадат под пряк надзор на ЕЦБ (повечето ще плащат между 0,7 млн. евро и 2 млн. евро)
- непряко наблюдаваните банки ще плащат между 2 000 и 200 000 евро на година, като около 75% от банките в тази категория между 2 000 и 7 000 евро.

От една страна, тези такси поставят в по-неизгодна позиция пряко наблюдаваните от ЕЦБ банки спрямо всички останали, тъй като тези в първата група ще поемат един относително по-висок разход за привилегията да бъдат под надзора на ЕЦБ. От друга  страна, банките като цяло са поставени в по-неизгодна позиция спрямо другите финансови институции, с които се конкурират за определени продукти и услуги.

Този разход или ще трябва да се поеме за сметка на печалбата на банките или вътрешните им резерви, или ще трябва да се прехвърли върху крайните цени на продуктите и услуги. Предвид високия конкурентен пазар на банкови услуги в България и факта, че голяма част от банките ще плащат символични суми от няколко хиляди евро на година, по-скоро този разход ще се поеме от самите банки и няма да се отрази на цените на банковите услуги.