Единният банков надзор в ЕС – панацея или не?

Допълнителен разход за БНБ за постоянна координация и комуникация с ЕЦБ, както и за приемане на новите методики за надзор. Най-вероятно ще се наложи наемането на нов персонал на БНБ и поемането на допълнителни разходи за командировки, обмяна на документи, комуникация на всички нива. Това вероятно по един или друг начин ще се отрази на държавния бюджет (като БНБ превежда по-малка печалба към държавния бюджет).
 
Може би най-големият риск е от евентуалното размиване на отговорността между БНБ и ЕЦБ и възможната поява на бели петна в надзора. БНБ ще бъде поставена до голяма степен в подчинена роля, което намалява стимулите й да върши съвестно работата си. Освен това е възможно някои банки да преминават ту към надзора на БНБ, ту – към този на ЕЦБ (тъй като трите най-големи банки на местния пазар се менят относително често през годините), което допълнително да създаде предпоставки за пропуски в надзора.

Трябва да се има предвид и фактът, че единният банков надзор все още не е започнал да работи, т.е. към момента нямаме никаква представа как точно ЕЦБ ще се справя с тези ѝ функции от ноември месец нататък. Т.е. теоретично не е изключено този проект да страда от сериозни недостатъци в началото, които да наложат приемане на нови регламенти или предприемането на други действия от страна на ЕЦБ или другите европейски институции.

Т.е. един по-добър вариант за действие, ако все пак страната ще се присъединява към единния надзор, е да не се бърза, тъй като може да се наложи да се променят регламенти в движение, което ще представлява допълнителен разход за местния надзор и банките, както и една по-променлива регулаторна среда, в която ще оперират.
 
Тясното сътрудничество между местния надзор и ЕЦБ предполага и риск от пилеене на обществен ресурс  - както европейски, така и национален. Отсега изглежда много вероятно, че поне в началото ще има припокриване на функции и дейности и двойно вършене на една и съща работа от двете институции. Т.е. макар и БНБ да отговаря за надзора на тези банки, които не попадат под прекия надзор на ЕЦБ, ЕЦБ също ще ги наблюдава индиректно и ще изисква и анализира информация за тях. Това означава и че банките най-вероятно ще трябва да приемат мисии на място и от двете институции, както и да комуникират интензивно и с двете институции, т.е. допълнителни административно-регулаторни разходи и за тях.

Като цяло, ситуацията в момента прави така, че плюсът от засилване на доверието в банковия надзор в страната получава силен превес над всички по-горе изброени негативи от присъединяването към единния банков надзор. Отчитането им, обаче, налага една по-трезва преценка, която включва, като минимум, изчакване поне да заработи единния банков надзор на ниво еврозона, за да се види доколко той на практика оправдава големите надежди, които му се възлагат.
 
Проблемът със срастването на политика (институции) и определени бизнес интереси в България, който стои и зад казуса „КТБ”, не беше разрешен от влизането на България в ЕС, няма да бъде разрешен и от присъединяването нито към единния банков надзор, нито към еврозоната, нито към което и да е било ново обединение или организация. Този тип проблеми изисква съвсем други решения, които са изцяло в ръцете на българския народ и местните власти.