Как паричната политика на ЕЦБ влияе върху лихвите в България?

Трансмисията върху паричните условия у нас се осъществява най-бързо при краткосрочните лихвени проценти на паричния пазар, посочва БНБ

11:35 | 27.05.16 г.

Снимка: архив, Ройтерс

Паричният съвет в България, при който валутният курс на лева е фиксиран към еврото, осигурява изпълнението на основната цел на централната банка – да поддържа ценовата стабилност в икономиката. Фиксираният валутен курс на лева към еврото, елиминирайки валутните разлики между двете валути, позволява промените в лихвените проценти в еврозоната да оказват значително влияние върху лихвените проценти у нас.

Този режим предполага директна трансмисия на паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) към българската икономика. Инструмент на трансмисионния механизъм е банковата система, като трансмисията на паричната политика на ЕЦБ се улеснява не само от паричния режим, но и от значителния пазарен дял на чуждестранните банки и банкови клонове от ЕС (1) у нас, пише тематичното изследване на Българска народна банка (БНБ) в първото й за 2016 г. тримесечно издание „Икономически преглед“.

Въвеждането от ЕЦБ на отрицателни лихвени проценти по депозитното й улеснение от средата на 2014 г. и прилагането на нестандартни мерки по паричната й политика, обосновано с ниското ниво на инфлация в еврозоната, което е значително под инфлационната цел, повлия за намалението на всички лихвени проценти в еврозоната.

Анализът на БНБ, който Investor.bg публикува в цялостен вид, има за цел да проследи как промените, настъпили в паричната политика на ЕЦБ от въвеждането на отрицателните лихви по депозитното улеснение през 2014 г. до март 2016 г., се пренасят върху лихвите на междубанковия паричен пазар, по депозитите и по кредитите у нас (2) при действието на паричния съвет в страната.

В периода юни 2014 г. – март 2016 г. ЕЦБ, в условията на много ниско ниво на инфлация, предприе серия от стандартни и нестандартни мерки по паричната политика, насочени към понижаване на лихвените проценти, с което да се стимулира кредитирането в еврозоната. Увеличението на вътрешното търсене трябваше да окаже натиск за ускоряване на темпа на инфлацията и така инфлационната цел на ЕЦБ да се достигне в по-кратки срокове: