Новият здравен модел – по-скъпо, не по-добро

Не се дава решение на много важни проблеми в сектора, каза Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“. Представените модели поставят въпроса как да привлечем повече ресурс и как част от него да представим на частни икономически агенти, които работят за печалба, обобщи той. Да мислим как да решаваме въпросите организационно, а да говорим за застраховане в здравната система, точно когато гръмна компания от застрахователния сектор, не е най-добрият политически подход, допълни лидерът на синдиката.

Икономистът Ваня Григорова от синдиката коментира, че нито един от двата модела не гарантира по-добър контрол на средствата, но пък гарантира повече плащания от страна на пациента. Неофициалните доплащания стават официални, а пациентът се третира като клиент.

С въвеждането на застрахователите като нов играч в здравната система парите няма да станат повече, а ще се увеличат администраторите, отбеляза Радослав Билюков от КНСБ. Ще се появи и нова бумащина, кой ще гарантира, че застрахователите ще изплащат редовно, което им се полага. Не виждаме мерки за оставане на лекарите в България, предлаганите модели не ни убеждават, че хората трябва да плащат повече за нещо, без да знаят какво ще получат. Как ще ги убедим, че няма да платят например за леща пир катаракта или за пирони в ортопедията, попита той. Предлаганите два варианта не работят добре за българския пациент, обобщи той.

Моделът за пълна демонополизация на НЗОК е по-добър и по-лесен за прилагане от този с въвеждане на допълнително задължително здравно застраховане, посочи Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването. Това би означавало да отпаднат лимитите за болниците, няма да се лимитират леглата в болниците, дори няма да се налага остойностяване на услугите, защото ще има пазарни цени. Най-големият плюс е, че осигурените лица освен лечебно заведение ще могат да избират и осигурител, което ще го ангажира.

Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) Иван Маджаров отчете като позитив желанието да се оптимизира контролът, въвеждането на конкуренция, необходимост от още средства. Той допусна, че при бъдещи обсъждания тези принципи ще гарантират оптимизация в здравеопазването. Маджаров отчете липсата на мерки за неосигурените, за лечението извън болниците, за остойностяването.

Любомир Киров от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари коментира, че очакваните около 800 млн. лева от допълнителната вноска биха могли да се осигурят по-бързо и лесно, ако се изпълнят някои досега неизпълнени ангажименти. Предлаганите промени следва да са втора стъпка след решаване на проблема със здравно неосигурените лица, изплащането в пълен размер на здравните осигуровки за деца и пенсионери, държавните служители и другите групи да си ги поемат самостоятелно. Така допълнителните генерирани пари в системата биха били над 1 млрд. лева годишно, изчисли той.

Илко Гетов от Български фармацевтичен съюз посочи необходими мерки в лекарствената политика – въвеждане на бюджети за лекарствена терапия и стимули за изпълнителите за стойностно ефективна терапия и постигнати резултати, засилване ролята на фармацевтите в превенцията и проследяването на ефектите от терапията, гарантиране на достъп до иновативни лекарства.

Реформата в сектора изисква няколко задължителни условия, посочи Евгени Тасовски от Българска генерична фармацевтична асоциация. Той акцентира върху остойностяването на дейностите и на лекарския труд, за да се направят точни разчети и въвеждане на електронна система за анализ на разходите.

Твърде рисково би било, ако се разпилее ресурсът на Здравната каса в случай на пълна демонополизация сред множество субекти, Деян Денев, Асоциация на научноизследователските фармацевтични фирми. Привличането на повече ресурс с по-ефективно разходване с участието на частни субекти е принципът, който е по-подходящ. Но хората се интересуват от по-добри резултати в сектора и гаранция, че никой няма да им поиска повече пари при ползване на услуги.