Ще зачестят ли валутните интервенции?

Групата на седемте най-развити икономики в света може да увеличи своите валутни резерви, след като мащабите и нестабилността на световните валутни пазари се увеличиха значително през последните години.

Анализатори от швейцарската банка UBS и американската Bank of New York Mellon очакват по-чести интервенции на валутните пазари, за да се борят тези страни с нежеланите промени във валутните курсове през идните години, пише Bloomberg.

Финансовите министри и представители на централните банки от Г-7 се срещат днес във Вашингтон за първи път след решението си от 18 март да се намесят едновременно на пазара чрез продажби на йени.

Тази координирана интервенция бе първата за групата на индустриализираните икономики за последните повече от десет години.

Според Мансур Мохи-Удин, който е главен валутен стратег в UBS, нарастващия риск от разпродажби на валути през следващото десетилетие означава, че страните от Г-7 ще трябва да увеличат резервите си. Към момента те възлизат на около 200 млрд. долара в еврозоната и по 50 млрд. долара за САЩ, Великобритания и Канада.

Великобритания и Канада вече загатнаха, че ще увеличат своите резерви, за да посрещнат ангажиментите си към Международния валутен фонд. Япония е с вторите по големина златно-валутни резерви в света, като разполага с над 1 трлн. долара.

Единствено Китай я изпреварва в това отношение с близо 3-те си трлн. долара златно-валутни резерви.

Нестабилността на валутните пазари

„Колкото повече нестабилност на валутните пазари преживяваме, толкова повече страните ще търсят по-големия комфорт, идващ от валутните резерви", коментира за Bloomberg Мохи-Удин.

Той нарича големите изменения във валутните курсове и интервенциите „мега-тенденции", които инвеститорите трябва да следят.

Финансовите министри и централните банки на САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Канада и Италия се срещнаха вчера във Вашингтон, а днес започва и срещата на групата Г-20, която вече се счита за основен форум за международна икономическа политика.

Инструмент от последна инстанция

Преди четири седмици страните от Г-7 се съгласиха да спрат поскъпването на йената, която скочи до рекордно високи нива срещу долара, заради сътресенията на валутните пазари след земетресението в страната на 11 март.

„Съгласуваните интервенции са незаменимо средство за гарантиране на нашата международна валутна система”, заяви на 31 март френският президент Никола Саркози, който председателства Г-20 през тази година. Саркози добави, че на интервенциите трябва обаче да се гледа като на „инструмент от последна инстанция.”

Всеки нов признак за готовност за намеса на валутните пазари бележи обрат в практиката на Г-7 през последното десетилетие, коментира Саймън Дерик, главен валутен стратег в BNY Mellon.

До 2000-та година интервенциите са по-редовни. Данни на американското министерство на финансите показват, че само през 1995 г. то се е намесвало на пазарите осем отделни дни.

След 2000-та година това се променя, като Г-7 започва да защитава позицията, че обменните курсове трябва да "отразяват икономическия фундамент." Според Дерик тази позиция се е променила, за което говори намекът на Г-7 през октомври 2008 г., че може да се намеси, за да спре скока на йената.

Той дава за пример и липсата на критики от Г-7 към самостоятелната интервенция на Япония през септември 2010 г. Сред другите богати страни Швейцария също се опитва да ограничи поскъпването на франка.

Подобни усилия обаче може да изискват по-големи резерви, като се има предвид оборота на валутните пазари от 4 трлн. долара на ден.

Според анализатори Г-7 може да извлече поука от развиващите се икономики в Азия, които, след азиатската финансова криза от средата на 90-те, натрупват значителни резерви, с които защитават своите валути от масови продажби.

Според Мохи-Удин световните златно-валутни резерви са вече повече от 9 трлн. долара, в сравнение с 2 трлн. долара през 2000 г. и 1 трлн. долара през 1990 г.

Г-20 начело на валутните дискусии

Някои анализатори са критични към интервенциите на Г-7, като посочват, че вместо да стабилизират пазарите, продажбите на йени през март са предизвикали повече нестабилност. Това е мнението на Дейвид Блум, главен валутен стратег в HSBC. Според него инвеститорите са разбрали, че могат да продават йени, знаейки, че Г-7 най-вероятно ще компенсира всеки подновен ръст в обменния й курс.

Освен това, тъй като Г-20 е форумът за координиране на световната политика, намесата на Г-7 през март може да е накарала някои от страните в по-широката група „да смятат, че не са равноправни партньори”.

Това предупреждава Джим О'Нийл, който е председател на Goldman Sachs Asset Management.

За да предотврати пораждане на напрежение по този въпрос, германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви през репортери на 29 март, че дискусиите за валутните курсове ще преминат към страните от групата Г-20 в края на тази година.

Като се има предвид тежкият характер на Г-20 обаче, една от възможностите е дискусиите за валутните курсове да се поемат от отделна група, състояща се от Г-7, Бразилия, Русия, Индия и Китай.