Само Фед ли е виновен за изтеглянето на капитали от развиващите се пазари?

Постоянно обезценяващи се валути. Централни банки, правещи отчаяни опити да стабилизират спадовете. Лъкатушещи между значителни ръстове и понижения фондови борси. Най-общо казано така изглежда картината в момента сред повечето развиващи се икономики. И докато все повече експерти се съсредоточават в необходимите бъдещи действия, които несъмнено са от особена важност, на дневен ред рядко се поставя един друг важен въпрос - кой е виновен за сегашната ситуация?

Преди няколко години, когато Федералният резерв на САЩ предприе поредния кръг на т.нар. "количествени улеснения", някои от лидерите на нововъзникващите пазари изразиха гласно сериозните си опасения. Те погледнаха към безсрочните покупки на дългосрочни ценни книжа от страна на щатската централна банка като опит за монетарно инженерство в посока девалвация на долара.

Основните притеснения бяха, че прекалено гъвкавата парична политика на САЩ ще отприщи вълна от финансови постъпления в икономиките им, които ще оскъпят местните валути спрямо все още задържащия глобалната си лидерска позиция американски долар. А продължението е ясно – по-скъпите валути означават ограничена конкурентноспособност на външните пазари. Освен всичко друго едно евентуално внезапно спиране на капиталовите потоци вследствие на промяна на курса на паричната политика на САЩ ще ги изложи на тежки последици.

На пръв поглед тези страхове изглежда бяха основателни. Както Международният валутен фонд (МВФ) посочи в един от своите доклади, "капиталовите потоци са капризни – по всяко време и навсякъде". Истинността на това твърдение наблюдаваме много често – обикновено само едно съобщение в медиите, че Фед може да ограничи своите неконвенционални парични операции довежда до моментално изтичане на капитали от развиващите се пазари.

Въпреки всичко този възглед пропуска още една от причините за мащабното вливане на капитали в развиващите се пазари и за покачващите се дефицити по платежните баланси на много от тях – еврото.

Истината е, че количествените улеснения в САЩ няма как да са единственият виновник за големите колебания на световните баланси по текущите сметки, най-малкото защото външният дефицит на САЩ не се е изменил значително през последните години. Да, наличните модели ни показват, че експанзионистичната парична политика действително има въздействие върху икономиката. Всичко обаче е до степен, до която влиянието ѝ върху текущата сметка няма положителен ефект върху износа вследствие на по-слабия курс. Логично, налага се по-големият внос да компенсира вътрешното търсене.

Това, което се случи в САЩ и до голяма степен спомогна за първите сигнали за икономическо съживяване на националното стопанство, бе уравновесеното увеличаване на износа и на вноса. По този начин влиянието на количествените улеснения върху развиващите се пазари бе приблизително неутрално.

Макар и да отчете променливи успехи по различните краища на континента, политиката на икономии в Европа имаше огромно влияние върху текущата сметка на еврозоната. Индикаторът се транформира от състояние на дефицит от почти 100 млрд. долара през 2008 г. до излишък от близо 300 млрд. долара през тази година. Причина за това бе внезапното спиране на значителни капиталови потоци към южните членове на еврозоната, което ги стимулира да постигнат малък излишък към днешна дата.

И тъй като страните от северната част на еврозоната, като Германия, Финландия и Холандия, не разширяват търсенето, еврозоната е на път да постигне най-големият в света излишък по текущата сметка – по-голям дори и от този на Китай, който отдавна е обвиняван в редица валутни машинации.

Това необикновено люшване в салдото по текущата сметка на еврозоната в размер на почти 400 млрд. долара през последните пет години постигна желания ефект – еврото остана силно. Големият външен излишък на валутния блок обаче отслаби вътрешното търсене, като вносът на практика остана в застой (средният годишен темп на прираст през последните пет години наброяваше нищожните 0,25%).

Причината за това състояние на нещата може да се опише с една дума – строгите икономии, пише в свои анализ CNBC. Слабото търсене в Европа е истинската причина, поради която текущите сметки на водещите развиващи се пазари се влошиха. Изключение, разбира се, е Китай, който повиши дефицита си.

В този смисъл, лидерите на засегнатите развиващи се пазари може би трябва да пренасочат част от апелите си за промени и към Стария континент. Да, несъмнено строгите икономии са необходимото зло за Европа. Зло, без което еврозоната може би ще е изправена пред разпад. Някои експерти обаче са на мнение, че непостоянството на капиталовите пазари от последните месеци поставя отново въпроса за парадокса на спестовността.

Оттеглянето на средства от развиващите се пазари скоро ще ги принуди да приемат свои собствени мерки за строги икономии. Това пък ще рефлектира върху по-малките и по-слабо развиващите се икономики. В този смисъл, едно е напълно ясно – глобалното възстановяване обещава да бъде небалансирано още немалко време. За добро или за лошо.