Ще станем ли свидетели на края на долара?

През ноември 1961 г. се създава така нареченият „Лондонски златен пул“, който обединява златните резерви на осем банки в САЩ и централните банки на седем европейски страни, за да може цената на благородния метал да се поддържа на ниво 35 долара за тройунция. Целта на тази пазарна манипулация е да се съхрани доверието към долара. Но със затъването на САЩ в блатото на Виетнамската война бюджетните разходи се увеличават, а светът се наводнява с все по-обезценяващи се хартиени долари.

Френският президент Шарл дьо Гол се усъмява, че САЩ няма да могат да спазят ангажиментите си от Бретън Уудс за конвертируемост на долара спрямо златото. През 1968 г. Франция изисква голяма част от златните ѝ резерви да бъдат обменени в злато – с което се слага край на Лондонския златен пул. После Швейцария прави същото и цената на златото тръгва нагоре. Изглежда, че системата е обречена, а с нея - и хегемонията на долара. Но президентът Никсън решава проблема с един замах: на 15 август 1971 г. премахва доларовия стандарт и конвертируемостта на американската валута в злато, което отново гарантира търсенето й.

След това САЩ осъществяват гениалната идея на Хенри Кисинджър, който успява да се договори  със Саудитска Арабия и с Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), че петролът и петролните продукти ще се продават само срещу долари. По този начин се ражда „петродоларът“ и отново се стабилизира търсенето на долари и деноминирани в долари дългови облигации на САЩ.

Това е онзи особен статут на долара, който позволява на Вашингтон да налага своята воля, подлагайки на икономически натиск изпадналите в криза страни с помощта на МВФ и едновременно с това финансирайки военните конфликти по света. Който иска да разбере политиката и силата, най-добре е да следва парите. А през последните 70 години доларът командва парада.

Но този юли, точно в деня на 70-годишнината от Бретън Ууд, в бразилския град Форталеза се събраха президентите на Бразилия, Русия, Индия и Китай (т. нар. БРИК), за да обявят създаването на своя собствена банка за развитие. Тя съвсем очевидно е замислена като конкурент на Световната банка и Международния валутен фонд.

В тази инициатива няма нищо изненадващо, защото икономическата мощ на страните от БРИК е безспорен факт. През последните години годишното производство на тези четири икономики достигна впечатляващия обем от  29,6 трлн. долара (изчислени по паритет на покупателната способност) и почти се доближи до обемите на САЩ и ЕС (34,2 трлн. долара).

Така че глобалният икономически баланс на силите се измества. Да не забравяме също, че четирите страни от БРИК разполагат с над 50% от глобалните валутни резерви. В същото време страните от старата Г7 разполагат със само 20%, от които на Япония се падат 8 процента.

Промените в световния икономически ред изглеждат неизбежни. Новата „Банка за развитие“ на БРИК със седалище в Шанхай ще разполага с резерв от 100 млрд. долара и ще действа според модела на МВФ, като ще осигурява кредити на изпаднали в криза държави, но ще предостави алтернатива на „Вашингтонския  консенсус“.

От дълги години страните от БРИК плащат своите вноски в МВФ, но не получават адекватно право на глас в световната финансова институция. В нея Белгия например е с повече привилегии от Бразилия, а Канада - от Китай.

Свързаните с долара институции, които управляват световната икономика от поне две десетилетия, вече изостават от новите реалности. На този етап бъдещето на американската валута зависи изцяло от статута й на „петродолар“. Но тук също дните на американската валута са преброени – най-вече заради ненаситния апетит на китайската икономика за енергоносители и фокусирането на Америка върху развитие на вътрешното производство (най-вече добив от шисти).

Китай и Бразилия сключиха редица споразумения, в които доларът е изключен като платежно средство, Русия и Китай също следват тази нова тенденция. Ако най-големият енергиен износител и най-големият енергиен вносител решат изцяло да обърнат гръб на американския долар, бъдещето на световната резервна валута се очертава доста мрачно. Защото това ще подкопае пазара на американските дългови облигации и сериозно ще затрудни способността на американската администрация да финансира гигантския си държавен дълг, който вече доближава 18 трлн. долара.

През май Пекин и Москва подписаха дългосрочно споразумение за доставка на природен газ през следващите 30 години на стойност 400 млрд. долара. Засега и двете държави отказаха да разкрият какъв ще бъде делът на използване на юана и рублата в тази сделка. Но отговорът на този въпрос е важен за съдбата на долара като резервна валута.

На този етап по-голямата част от китайско-руския стокообмен се осъществява  в долари, но с тази сделка, която дойде в разгара на западните санкции срещу Русия, процесът може се бъде ускорен.

В момента американската валута представлява 33% от всички валутни резерви в света, докато през 2001 г. делът ѝ надхвърляше 55%. А до десет години може би ще се появи нова „кошница от резервни валути“, която ще представлява микс от долари, юани, рупии, реали и рубли – както и ценни метали. Възможно е да се появи нещо като „синтетичен сноп“ от тези валути, който ще бъде обвързан със запаси от природни богатства или други материални резерви. Много вероятно е централните банки да включат и резерв от виртуални валути – като например биткойн. Но това е вече друга тема.

Какво всъщност е останало днес от Бретън-Уудската система? На практика нищо. Или поне нищо съществено. Остава обаче урокът, че фиксираните валутни курсове не функционират, както и интервенциите на валутните пазари. И все пак никой още не се осмелява да заговори за подмяна на старата система с нова. Може би защото за целта ще е необходимо ново голямо разтърсване на финансовите пазари - по-голямо дори от глобалната криза през 2008 г.

* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 52 / 2014