Централните банки действат все по-непредсказуемо

Централните банки вече работят денонощно. Точно както те работеха и в почивните дни по време на финансовата криза, банкерите сега отново сигнализират, че могат да действат по всяко време, за доброто на своите държави, пише Саймън Кенеди от Bloomberg.

Уплашени от възможността за дефлация, шведската Riksbank стана последната за момента централна банка, която сигнализира за опасност на инвеститорите. В четвъртък тя заяви, че е „готова да направи повече в кратки срокове“, след като намали основния лихвен процент под нула и неочаквано започна своя програма за количествени облекчения.

„За да осигури достигането на инфлацията до поставената цел, Riksbank е готова бързо да проведе по-експанзивна парична политика, дори между обичайните срещи за паричната политика, ако има такава нужда“, гласи оповестеното в четвъртък изявление.

Най-старата централна банка в света не е единствената, която отмени обичайния си начин на работа. Reserve Bank of India също игнорира предварително уговорените си срещи и намали основния лихвен процент на 15 януари, а руската централна банка увеличи основния лихвен процент в 1 часа през нощта на 16 декември.

Швейцарската национална банка обяви планове да таксува банките за внасяне на пари на 18 декември, едва седмица след редовната си тримесечна среща. Същата банка по-късно шокира пазарите на 15 януари, след като премахна обвързването на франка към еврото, отново игнорирайки графика си.

Дания пък може за четвърти пореден път да намали лихвата по депозитите на банките тази седмица, въпреки, че нуждата да защити обвързването на кроната с еврото  означава, че тя винаги действа, когато поиска.

Действията според ситуацията подкопават традиционното предпочитане на централните банки да бъдат предсказуеми и прозрачни. Тенденцията след кризата бе да се използва предварителна насока като политически инструмент за сигнализиране на намеренията.

Теорията твърди, че ако инвеститорите могат лесно да прогнозират краткосрочните лихвени проценти на централните банки, това също така ще повлияе на дългосрочните цени на заемите. Финансовите пазари също така биха били по-малко волатилни, ако политиката може да бъде прогнозирана успешно.

Тогава защо се случва тази промяна? Една причина е, че политиците са все по-готови да действат, когато данните или движението на пазара противоречи на тяхната предишна прогноза, което изисква бърз отговор. Гуверньорът на централната банка на Индия Рагхурам Раджан направи промени, един ден след като имаше доказателство, че натискът върху цените намалява.

Показвайки такова пълно желание за действие, независимо от времето, също така кара инвеститорите да опипват почвата много по-внимателно. 

Може би най-важната причина за това, по мнение на главния международен икономист в ING Groep Роб Карнел, са така наречените валутни войни. Според него ни очакват още изненади.

Най-вероятно това е програмата за количествени облекчения на Европейската централна банка. Тя накара еврото да поевтинее, което принуди други валути, най-вече в Европа, да поскъпнат. Междувременно доларът също поскъпна заради очакванията Федералният резерв да повиши основния лихвен процент.

„Определени големи централни банки правят ходове, карайки останалите да трябва да отговарят без подготовка на въздействията от тези ходове“, заяви Карнел. „Те трябва да са една стъпка напред и ние сме виждали това да се случва в редица случаи. Най-вероятно ще има още много изненади“.

Четете всичко за политиката на централните банки тук.