Драги - спасението на глобалните пазари през следващата година?

2015 г. е към своя край, а Марио Драги отново се опитва да запази посоката на европейската икономика. През следващата година трейдърите може да разчитат на подобни негови усилия и за глобалните финансови пазари, ако засилващото се политическо напрежение и международна агресия се окажат по-продължителни, коментира Bloomberg.

Напоследък инвеститорите пренебрегваха подобни напрежения до голяма степен заради ликвидността, която раздаваше Федералният резерв (Фед) чрез почти нулевите лихвени проценти и изкупуването на облигации.

Оптимистично напрежение продължава и през последните дни, след като терористичните атаки в Париж не успяха да разтърсят особено индекса САС 40, а свалянето на руския изтребител от Турция преди няколко дни доведе само до краткосрочно разпродаване на акции на международно ниво. Индексът DAX отбелязва ръст, въпреки че полемиките около наплива от имигранти към Германия предизвикват съмнения около политическото бъдеще на канцлера Ангела Меркел.

Сега, след като Фед е готов да започне повишаването на лихвените проценти за пръв път от 9 години, някои се опасяват, че пазарите вече няма да бъдат толкова неподатливи на геополитиката.

„Видяхме как геополитическите рискове достигат нивата си след падането на Берлинската стена, но това все пак се отрази изключително слабо на пазарите“, каза Тина Фордам, главен глобален политически анализатор в Citigroup Inc. “Въпросът е дали затягането на Фед ще означава по-малко ликвидност, така че тези рискове вече започват да се отчитат“.

Ако това е вярно, то тогава според Фордам през 2016 г. политиката ще измести икономическите предизвикателства, като например забавянето на Китай, като ключови причини за риск на пазарите. Освен това през следващата година ще се проведат президентските избори в САЩ и вероятният референдум за членството на Обединеното кралство в Европейския съюз, както и редица други избори.

Според проучване на Bank of America Corp. сред фондови мениджъри от този месец геополитиката е най-големият „риск от резки пазарни движения“, като 38% от анкетираните споменават рецесията в Китай, а 23% се опасяват от дългова криза на развиващите се пазари.

Дали инвеститорите наистина ще обърнат повече внимание на тези елементи може би в крайна сметка зависи от това дали допълнителни парични стимули от Европейската централна банка на Драги могат да успокоят пазарите спрямо такива заплахи като оттеглянето на Фед. Счетоводният баланс на Фед в момента възлиза на около 25% от брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ, а този на ЕЦБ – който в момента е около 20%, би трябвало да се повиши, може би дори с по-бърз темп, ако Драги засили програмата си за изкупуване на активи следващата седмица.

Както Фордам отбелязва, Европа изглежда особено уязвима. Тя се опасява, че напреженията се превръщат от идиосинкратични към взаимосвързани заради създаването на връзки между миграцията и тероризма, например, или заради Brexit.

В Deutsche Bank AG стратегът Маркос Арана не се чувства толкова притеснен, отбелязвайки, че глобалната парична политика ще остане доста облекчена дори с повишаване на лихвените проценти в САЩ, а геополитически напрежения винаги има някъде по света.

„Пазарите са изключително фокусирани върху Фед и ЕЦБ“, казва той. „Това няма да се промени скоро. Усещането може да е наистина за повишаване на геополитически рискове, но пазарът не реагира на тях и това ще продължи да бъде така, освен ако някои големи геополитически рискове не се материализират“.