Турция е изправена пред поредната валутна криза

Преди около година нещата сработиха. Така че защо да не опитаме отново сега. Така очевидно са си мислили представителите на паричните власти на Турската централна банка. В края на миналата седмица институцията обяви, че намалява задължителното ниво на авоарите, с които банките противодействат на евентуални валутни рискове. Така тя иска да сложи бариера пред онези инвеститори, които печелят, залагайки на това, че валутният курс на лирата ще се срине, обяснява в свой анализ германският в. Die Welt. Малко преди това турската лира беше паднала под критичния праг от шест лири за долар, но положителният тренд продължи твърде кратко време - на този курс турската валута се задържа само за няколко часа.

Мерките на централната банка не само се оказаха безрезултатни, но и доведоха до нов отлив на чуждестранните инвеститори. Die Welt обяснява този отлив с обстоятелството, че инфлацията расте, а емисионната банка не само че не противодейства, но дори ускорява това развитие. Поради това чуждестранните инвеститори се опасяват от нов срив на лирата, сходен с онзи от лятото на 2018 г., когато курсът бе 6,92 лири за долар.

Финансистът на  Commerzbank Улрих Лойхтман смята, че последната акция на централната банка е израз на популизъм: "В краткосрочен план този инструмент работи, но в крайна сметка е "пирова победа", казва той. Мярката уж е насочена срещу "лошите спекуланти", но те не са нищо друго освен симптом за общото състояние на турската икономика и политика. "Да отстраниш симптома обаче не означава, че си решил проблема", твърди той. 

Освен това спекулантите не са единствените, които се обслужват за сметка на гаранционния банков фонд. В Турция има много чужденци, които внасят капитал в страната и създавали фабрики и работни места, но не искат да носят риска от постоянните валутни колебания на лирата.

Поради това те се застраховат срещу подобни колебания в местните банки. Подобно нещо вече почти няма да е възможно. "Ако обаче в Турция в бъдеще инвестират само онези, които са готови сами да носят рисковете от валутните колебания, редиците им доста ще оредеят", предрича Лойхтман.

Парадоксът според него е, че самите турски политици са създали рисковете, за които става дума, а сега същите тези политици забраняват с декрет носенето на последиците от тях. Защото именно Турската централна банка беше тази, която отслаби позициите на лирата през последните месеци с това, че редовно понижаваше основните лихви.

През лятото на 2018-а тя най-сетне сложи край на галопиращата инфлация и на стремителния срив на валутата, увеличавайки драстично лихвите. Това бе единствена правилна реакция - процентът на инфлацията спадна наполовина, лирата се съвзе. Страничният ефект обаче бе тежка рецесия, припомня Die Welt.

Вероятно поради това президентът Реджеп Тайип Ердоган смени шефа на Централната банка през лятото на миналата година, а неговият наследник сега провежда валутната политика, за която настоява Ердоган. От юли миналата година водещите лихви отново бяха драстично понижени - от 19,75 на 11,25 процента. Междувременно инфлацията отново расте - от 8,6 процента през октомври на 12,1 на сто през февруари.

И това не е всичко - преди седмица финансовият министър Берат Албайрак, който е зет на президента Ердоган, обяви, че основната лихва може и още да се намали Такова е желанието на президента - лихвата още тази година да падне под десет процента - в съответствие с неговата собствена теория, че ниските лихви водят до ниска инфлация.

Валутният експерт на Bayerische Landesbank (BayernLB) Волфганг Кинер прави мрачна прогноза: той твърди, че лирата е поела курс към рекордно ниски нива. А това може да предизвика следващата икономическа криза. Макар напоследък конюнктурата в Турция да се посъвзе и платежният баланс да е по-уравновесен в сравнение с времето преди валутната криза през 2018-та, "проблемът с дълговете в чужда валута, включително в долари, чието обслужване се затруднява от слабата лира, остава", предупреждава Кинер.

Мурат Унур, икономист от Goldman Sachs, очаква централната банка да понижи основния лихвен процент до 9,75 процента до края на третото тримесечие. Това обаче увеличава риска от подновена волатилност за лирата, предпазливо заявява той. Кинер от BayernLB е малко по-прям. Решаващо ще е следващото заседание на централната банка, с което се свързват надеждите, че лихвите ще запазят сегашното си ниво и няма да бъдат понижавани повече. Ако това обаче не стане, както се опасява Кинер, лирата ще продължи да се срива и може да надмине собствените си отрицателни рекорди.