Нужни ли са още мерки за лечението на еврозоната?

Пандемията потапя европейските страни в нова криза, а ЕЦБ помага на силно задлъжнелите в еврозоната. Еврото, въведено през 2002 г., сега е законно платежно средство за 340 милиона европейци в 19 държави. В международен план еврото е втората най-важна валута след щатския долар. Но с настъпването на коронавирусната пандемия еврозоната попадна под значителен натиск, пише за изданието WirtschaftsWoche анализаторът Мартина Бал, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria. Въпросът е колко далеч могат да стигнат спасителните мерки в подкрепа на еврото и еврозоната?

Продължилият месеци икономически застой предизвика разрив между страните от Европейския съюз (ЕС) за това кой трябва да поеме разходите за високия публичен дълг, както и за политическите решения. Повдига се въпросът какъв да бъде точно обхватът на солидарност. Най-големите икономики на ЕС се сблъскват помежду си по три основни теми: еврооблигации, мерките на ЕЦБ и преките стимули.

По отношение на мащаба и дълбочината си настоящата криза ще засенчи дълговата криза от 2010 г. до 2013 г., смята Мартина Бал. Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард дори говори за вероятността от невиждана в следвоенно време икономическа рецесия. ЕЦБ (по данни от 13 юни 2020 г.) очаква икономиката на еврозоната да се свие с до 12,6%.

ЕЦБ и централните банки реагират на последствията, като изкупуват допълнителни държавни облигации в размер на трилиони евро.

По този начин свежите пари трябва да достигнат до икономиката и потребителите чрез механизмите за разпределение на съответните държави. Въздействието върху еврото, на което е отредено особено значение в договорите за ЕС като ключов елемент на европейската интеграция, е огромно. ЕЦБ и Европейската комисия (ЕК), които всъщност играят ролята на стожери на ценовата му стабилност, значително разширяват дейността си с оглед на въздействието на събитията около пандемията, отбелязва изданието.

ЕЦБ обяви през април, че смята да разшири програмата си за покупки на облигации без ограничения, ако се наложи. Отделно обаче, някои страни ще се окажат по-привилегировани от други.

Една от тях е Италия. В момента страната планира да увеличи държавния си дълг с до 300 милиарда евро, в допълнение към съществуващите 2,43 трилиона евро.

Коефициентът на дълга спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) там може да нарасне от около 135 на близо 155% тази година, обяви МВФ. Според Италианската централна банка икономика на страната ще се свие с до 13,1% през 2020 г.

Перспективите пред Италия далеч не са добри. Поради това доходността по италианските държавни облигации рязко се повиши въпреки мащабната намеса на ЕЦБ. FTSE MIB, водещият италиански индекс, се е понижил с 20% само от февруари насам. Инвеститорите, с изключение на ЕЦБ, се оттеглят от Италия.

Само благодарение на непрекъснатата намеса на ЕЦБ, която запази изкуствено ниските лихвени проценти след финансовата криза, Италия успя да оцелее с фискалната си политика през последните години. Вероятно само намесата на ЕЦБ и ЕС може да предотврати италианския държавен фалит, смята анализаторът.

Освен Италия, Испания също се нуждае от помощ. И двете страни са избрали налагането на драстични ограничения в борбата с пандемията. Безброй производствени обекти бяха затворени.

В момента икономическият срив се характеризира с липса на ликвидност, безработица и бедност. Тези правителства трябва да поставят въпроса до каква степен паричните стимули и евтините заеми ще доведат до положителни устойчиви промени за тях, дали ще осигурят достатъчно подкрепа за социално слабите и дали предприемачите могат да имат достъп до банкови заеми чрез помощта на ЕС, пише още авторът.