IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Завръща ли се еврокризата?

Опасността от нова криза е на една ръка разстояние, а на държавите от общата валутна зона не им остават почти никакви възможности

13:03 | 24.06.22 г. 5
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg</em></p>

Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

Нарастваща съпротива в Берлин

Ден след проваленото извънредно заседание на ЕЦБ Лагард пътува от Франкфурт до Брюксел. В дневния ред беше включена среща с финансовите министри на еврозоната, на която централна тема бяха и нарастващите рискови премии за европейските държавни облигации.

Председателят отново предупреди срещу „фрагментацията" на еврозоната и насърчи своя „нов инструмент" за изравняване на доходността. Северните държави от еврозоната гледат обаче критично на този подход.

Според редица участници германският финансов министър Кристиан Линднер е повдигнала на срещата въпроса какво е фрагментация и какви са обоснованите пазарни оценки. В крайна сметка равнището на дълга на Италия не е сравнимо с това на Германия и по този начин рисковата премия може да бъде оправдана.

Според Линднер единствената правилна реакция на нарастващите рискови премии са стабилните държавни бюджети, основани на германския модел. Освен това германското правителство изтъква, че комбинацията от програмата ОМТ и спасителния фонд на ЕМС действително пред лага програми за помощ, но само при условия за реформи.

Берлин обаче знае, че ЕМС е крайно непопулярен в Рим именно поради тези причини. Затова германското правителство смята за щастливо обстоятелство, че европейските държави сега получават милиарди плащания от фонда за възстановяване след коронакризата. Това пряко подпомага националните бюджети.

Ще бъде ли всичко това достатъчно, за да се предотврати ново разпалване на кризата в еврозоната? Берлин не е сигурен в това. В случая с Италия съществува и политически риск: през пролетта на 2023 г. ще се проведат избори. Какво ще се случи, ако популистите вляво и вдясно получат мнозинство и обединят усилията си?

Канцлерът Олаф Шолц се разбира много добре с Марио Драги. Съвсем наскоро той пътува заедно с италианския министър-председател и президента на Франция Еманюел Макрон с влак до Киев - единадесет часа дотам и единадесет часа обратно.

По време на мандата си като министър на финансите Шолц поддържаше добри отношения с тогавашния председател на ЕЦБ Драги. Като канцлер едно от първите му пътувания в чужбина го отведе в Рим в края на декември.

Но по всяка вероятност Драги няма да се кандидатира отново за премиер след изборите. Шолц и европейците трябва да се подготвят за друг, може би по-малко сговорчив ръководител на правителството в Рим.

И то в момент, когато Европа всъщност е обречена на сближаване. С оглед на руската агресия преобладаващата оценка в германското правителство е, че то едва ли може да си позволи години на самозанимание с нощни кризисни срещи на върха, както беше между 2010 и 2015 г. В резултат на това една нова програма на ЕЦБ за изкупуване на облигации може да бъде официално критикувана в Берлин, но тайно да бъде посрещната с облекчение.

Бундесбанк предупреждава за спиране на изпълнението на критериите от Маастрихт

Бундесбанк също проявява все по-голяма обществена загриженост. В есе, публикувано тази седмица, органът посочва, че финансовото положение в някои страни е „нестабилно". Не на последно място, нарастващите рискови премии показват, че „става все по-необходимо отново да се засили доверието в стабилните публични финанси".

Ето защо Германската централна банка не смята за особено важно решението на Европейската комисия да спре отново прилагането на правилата за дълговете от Маастрихт за 2023 г. В настоящата обстановка надеждните и обвързващи правила за дълга са по-важни от всякога, смятат германците.

Нови изчисления на икономическия експерт Вероника Грим и икономиста Фолкер Виланд показват защо. При сегашното ниво на лихвените проценти лихвеното бреме на страните от еврозоната все още е „лесно поносимо", казва Виланд. Но ако лихвените проценти се повишат с още два процентни пункта, „ситуацията няма да изглежда добре".

В средносрочен план разходите за лихви по нов дълг за Франция могат да нараснат до около 3%, за Испания - до 4%, а за Италия - дори до 6%. В този случай Италия ще трябва да изразходва повече средства за лихви в сравнение с годишния си икономически продукт, отколкото по време на дълговата криза.

„Трябва и можем да предприемем контрамерки тук", казва Виланд. По данни на Bloomberg до края на следващата година ще настъпи падежът на италиански облигации на стойност над 510 млрд. евро. За Испания сумата е над 190 милиарда евро, за Гърция - 20 милиарда евро, а за Франция - над 420 милиарда евро.

На пръв поглед това са стряскащо високи суми, но лихвите по старите облигации, които сега изтичат, в по-голямата си част са дори по-високи от лихвите, които държавите трябва да плащат за нови облигации. Така държавите спестяват пари от много рефинансирани облигации.

Карстен Клуде, главен икономист в M.M. Warburg, не вижда сериозни проблеми с рефинансирането - дори за силно задлъжнялата Италия. Клуде обяснява това със следната оценка: Средният лихвен процент за непогасените италиански държавни облигации в размер на 2,3 трилиона евро в момента е почти два процента.

Средният остатъчен срок на неизплатените облигации е седем години. Тъй като според изчисленията на Клуде, направени въз основа на данни на ЕЦБ, през следващите дванадесет месеца Италия ще трябва да рефинансира облигации за около 340 млрд. евро, дори ако доходността по седемгодишните държавни облигации се повиши трайно от сегашните 3,1 % до 4 %, средният лихвен процент по целия държавен дълг ще нарасне само до около 2,3 %.

„Ако доходността се повиши до пет или шест процента, средното рефинансиране ще стане по-скъпо - съответно 2,5 и 2,6 процента“. За Клуде тези „груби оценки" все още не му позволяват да изведе сценарий за нова дългова криза; в края на краищата Италия все още трябваше да плаща средно 3% за заеми през 2016 г. и дори 4% в разгара на кризата в еврозоната през 2012 г.

Въпреки това ръководителят на Ifo Фюст предупреждава: „Ако на пазарите преобладават очакванията, че рефинансирането ще стане трудно, спредовете могат да скочат“. Всяка година Италия трябва да рефинансира дълг в размер на почти 20% от своя БВП. Това означава, че високите лихвени проценти на капиталовия пазар бавно, но сигурно ще оскъпят обслужването на дълга.

Последна актуализация: 10:50 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

5
rate up comment 3 rate down comment 0
wart
преди 1 година
Кризата сега започва - Няма вече евтини Руски енергоносители и цени " диктувани от купувачите ( вече цените ще определят продавачите а не както досега ! - при енергоресурсите). има нови икономически и технологически и военни независими страни които имат огромен потенциал и те ще определят " съдбата" на света и на човечеството.Няма да е както до сега " диктуваха" и налагаха своето решени както Европейците така и Американците и ХХI век ще принадлежи на тях новите сили .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 0 rate down comment 0
julian12
преди 1 година
Някой е надградил бота.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 3 rate down comment 0
Иван Митев
преди 1 година
Сегашната европейска инфлация е с възможно успешно прекратяване. След преустановяване на прилагания метод за емитиране на евра без необходима защита за запазване на покупателната способност на еврата сегашната европейска инфлация ще е прекратена. Кратко за ситуацията: Нямането на необходима защита за запазване на покупателната способност на еврата е съществената причина за сегашната инфлация в еврозоната. Европейската централна банка няма капацитет за премахване на водещата причина за сегашната инфлация. Европейската комисия е компетентна за инициатива за прекратяване на водещата причина за сегашната европейска инфлация. Водещата причина за инфлацията в еврозоната (нямането на необходима защита за запазване на покупателна способност на еврата) се запазва. Вариантите са два: Първи: Запазването на практиката без необходима защита за запазване на покупателната способност на еврата създава сегашната инфлация. Последиците са лоши. Втори: Въвеждането на необходима защита за запазване на покупателната способност на еврата осигурява прекратяване на сегашната инфлация в еврозоната.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 6 rate down comment 2
Varfor
преди 1 година
Давайте бързо да влизаме в Еврозоната, с няколко държави в дългова спирала и потъващо евро.Да бързаме, че да не вземат да потънат без нас.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 5 rate down comment 2
Mavi Goz
преди 1 година
"Завръща ли се еврокризата?" . . . Че тя никъде не е ходила, та да се завръща. Само я беха позатрупали с шума от ЕЦБ... ;) :lol: А Тя отдолу само е ферментирала и натрупала отровни газове до критична маса. . .
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още