Завръща ли се еврокризата?

Двусмислени сигнали от пазарите

Всъщност финансовите пазари не са загубили напълно доверието си. Във всеки случай те самите отбелязаха положително слабия резултат от специалната среща на ЕЦБ преди добра седмица. „ЕЦБ запази доверието, а обявяването на нов инструмент доведе до свиване на спредовете", казва Питър Гроувс, специалист по облигации във фондовата компания MFS.

Всъщност доходността по десетгодишните италиански облигации отново леко се понижи до под 3,5%. Гоувс също така потвърждава, че централната банка досега е показала, че е „много креативна в адаптирането си към променящата се среда".

И той потвърждава общата логика, която преобладава на пазарите и която позволява целенасочена помощ за отделни държави за по-добра борба с инфлацията като цяло. С други думи: ако слабите длъжници са защитени, лихвените проценти могат да се повишат още повече за всички останали.

Решаващият въпрос за Гроувс е: дали централната банка купува твърде много облигации и по този начин изтласква другите инвеститори? Или, обратно, действа умерено на пазара и по този начин привлича инвеститори, които търсят известна сигурност, че при необходимост отново ще намерят купувач за италианска или гръцка облигация? Така че посланието му е: всичко зависи от правилната доза.

В крайна сметка всички зависи от по-нататъшния процес на интеграция

Не бива обаче да се допуска една илюзия: че има фундаментално и трайно решение на дилемата, в която се намира ЕЦБ. Еврозоната е паричен съюз, но не и фискален съюз.

Ето защо не съществува наистина мощна фискална институция, която при необходимост да осигури баланс между държавите с различна икономическа мощ. Ето защо на ЕЦБ се налага да запълва този властови вакуум отново и отново и да поема импровизирано задачите на фискалната политика.

Това бе наречено "вроден дефект" на еврозоната. Но реално погледнато, раждането никога нямаше да се случи без тази грешка: Нито при създаването на еврото, нито днес отделните държави искат политически съюз, а оттам и фискален съюз - някои се опасяват, че ще трябва да плащат твърде много, а други, че ще бъдат твърде критикувани и принуждавани към реформи.

Ето защо държавите от еврозоната и техните граждани ще трябва да се примирят с временно споразумение. Историята учи, че подобно нещо може да работи удивително дълго време, ако политиците останат прагматични. „Но една общност от държави може наистина да се сплоти само ако има нещо като обща финансова и дългова политика", казва Берт Рюруп, председател на изследователския институт Handelsblatt. „В дългосрочен план дори смятам, че това е необходимо по геополитически причини": Ако ЕС не се обедини, той ще се превърне в геополитическа общност джудже в сравнение със САЩ и Китай, добавя той.

В един идеален свят всички държави от еврозоната биха спазвали сходна фискална дисциплина и биха били еднакво силни в икономическо отношение. В реалния свят регионите във валутната зона се различават дори повече, отколкото например германските провинции, между които впрочем също е необходимо фискално изравняване.