Завръща ли се еврокризата?

Претоварената ЕЦБ

Част от вината за настоящата критична ситуация със сигурност е на самата ЕЦБ, която през последните седмици не е особено умела в комуникацията. Още в навечерието на срещата в Амстердам се появиха слухове, че централната банка ще представи нов инструмент за ограничаване на доходността на южноевропейските облигации. Всъщност нервността на пазарите се засили, когато ЕЦБ обяви, че ще намали покупките на държавни облигации, за да се бори с инфлацията.

Затова очакванията за срещата в Амстердам бяха големи. Но Лагард първоначално нямаше какво ново да предложи. Тя просто повтори това, което всички вече знаеха: че ЕЦБ може да използва заместващи покупки по извънредната програма PEPP, за да купи книжата на отделни държави в случай на съмнение.

Тъй като в рамките на PEPP няма да се извършват повече нетни покупки, облигациите с изтичащ срок на валидност ще бъдат заменени с нови - до второ нареждане. В Амстердам обаче не се говореше за нов „инструмент". Причината беше проста: ЕЦБ обсъди такава концепция, но не я прие. Повечето членове на Съвета биха предпочели да приключат обсъждането, без да бъдат обезпокоявани от обществеността.

Разочарованите надежди скоро се усетиха на финансовите пазари: Спредовете, т.е. лихвените премии за държавните облигации на несигурни длъжници, се увеличиха. След това, в петък, беше добавена високата инфлация от САЩ, която допълнително развали настроението.

Тема номер едно на световните финансови пазари изведнъж стана завръщането на кризата в еврозоната. По-специално, в центъра на вниманието беше високият дълг на Италия, който със своите 2,7 трилиона евро представлява почти една четвърт от общия дълг на еврозоната.

Не помогна и фактът, че третата по големина икономика в еврозоната се възползва от фазата на ниски лихви, за да поеме дългосрочен дълг и следователно ще бъде засегната от лихвените увеличения само постепенно.

Впоследствие Лагард неколкократно повтори, че ЕЦБ няма да допусне „фрагментация" на еврозоната. Тази дума – „фрагментация" - е магическата формула на ЕЦБ, с която тя оправдава намесата си в държавните финанси: Ако има твърде много лихвени диференциали, логиката е такава, че паричната политика не може да функционира правилно, което не само оправомощава, но и задължава ЕЦБ да се намесва.

Наскоро това беше подчертано и от германския директор на ЕЦБ Изабел Шнабел, която напоследък често се възприема като своеобразен посланик на централната банка пред по-широката, скептична общественост. В речта си пред френски студенти тя потвърди, че готовността на ЕЦБ да предотврати „фрагментацията" е „безгранична".

Нейният тон силно напомняше прочутата лондонска реч на Драги, който през 2012 г. се зарече да запази еврозоната на всяка цена: „Каквото и да става" (Whatever it takes).

Вместо това Шнабел подчерта, че „решителността" на ЕЦБ е нейният „най-важен инструмент" в борбата с набъбващите спредове. Което остави известно недоумение и повдигна въпроса дали идеята за създаване на нов инструмент вече е мъртва.

Същевременно тя посочи, че бъдещите интервенции не трябва да се осъществяват без никакви условия, както при PEPP. Но не и при тежките условия на програмата за изкупуване на облигации, известна с абревиатурата OMT, която на практика поставя засегнатите страни под опеката на европейския спасителен фонд ESM и поради това се избягва от правителствата.

В същото време Шнабел повтори логиката на възможните интервенции на пазарите на облигации: „Фундаменталните" разлики, т.е. икономически обоснованите разлики в доходността на отделните държави от еврозоната, не бива да се оспорват силово, но спекулативните преувеличения - да. Това, което на теория звучи много разумно, на практика има недостатъка, че никой не може да изведе от данните или по друг начин да определи обективно разликата между „фундаментално" и „спекулативно".

В сряда миналата седмица вълненията станаха още по-големи: ЕЦБ свика ad hoc заседание само с няколко часа предизвестие, за да обсъди разрастващата се дългова криза.

Мнозина на финансовите пазари затаиха дъх, очаквайки с нетърпение резултата от срещата. Но нищо ново не се получи. ЕЦБ само обяви, че разработването на новия инструмент за изкупуване на облигации ще бъде ускорено: приятелска перифраза на „все още не знаем какво искаме".