ЕС губи близо 25% от пречистената вода заради течове

Очаква се световното търсене на вода да нарасне с 55% до 2050 г. В Европа 23% от пречистената вода се губи още преди да достигне до потребителите и да бъде отчетена заради остарели и течащи водопроводи. Water Europe изчислява, че модернизирането на системите с помощта на изкуствен интелект може да осигури около 3 млрд. евро годишни икономии и да създаде повече от 13 хил. работни места.

На фона на все по-тежките засушавания и недостига на вода остаряващата инфраструктура ускорява изчерпването на водните ресурси в Европа. Около 23% от т.нар. неприходна вода - извлечена и пречистена, но недостигаща до потребителите - се губи вследствие на течове. Делът варира от 6% в Нидерландия до 45% в България, което води и до скъпи аварийни ремонти, пише Euronews.

Само през 2024 г. течове са установени в 67% от наблюдаваните обекти в ЕС, като са загубени 772 млн. литра вода - количество, равняващо се на около 300 олимпийски плувни басейна. Финансовите загуби надхвърлят 3 млн. евро. От наблюдаваните през 2025 г. 19,3 млрд. литра вода 1,47 млрд. литра са били загубени заради течове, сочат данни на финландската компания „Смартватен“.

Цифровизацията може да помогне за решаването на проблема. Изкуственият интелект позволява на водоснабдителните дружества да преминат „от периодични проверки и реакция след възникването на проблем към непрекъснато наблюдение, прогнозна поддръжка и превантивно управление“, обясни изпълнителният директор на Water Europe Дюрк Крол.

Голяма част от европейската мрежа, включваща 4,4 млн. километра водопроводи за питейна вода и 2,6 млн. километра канализационни тръби, е изградена след Втората световна война и вече е остаряла. Температурните колебания, движението на почвата и химичният състав на водата постепенно отслабват тръбите и водят до аварии.

„Голяма част от водната инфраструктура на Европа е под земята, затова остава невидима за обществото и политиците, докато нещо не се повреди“, заяви Крол.

„Тръбите са и активи с много дълъг експлоатационен срок, често предназначени да служат десетилетия, докато тарифите и публичните бюджети невинаги покриват пълните разходи за експлоатацията, поддръжката и обновяването им“, обясни той.

Причините за отлаганата поддръжка са по-дълбоки, смята евродепутатът от Европейската народна партия и председател на групата за водите в Европейския парламент Хилдегард Бентеле. Европа никога не е оценявала водата като стратегически ресурс, а я е възприемала като евтина и леснодостъпна.

„Водата досега не се разглеждаше като стратегически приоритет - проблем, който Стратегията за устойчивост на водните ресурси вече се опитва да разреши“, обясни тя.

Това пренебрегване задълбочава недостига на вода в момент, когато горещите вълни обхващат все по-голяма част от Европа.

„Засушаванията се дължат основно на продължителния недостиг на валежи и по-високите температури. Течовете обаче намаляват количеството използваема вода, което засилва последиците от сушата и води по-бързо до недостиг“, предупреди Крол.

Докладът на EurEau за 2026 г. показва лек спад на загубите на вода в Европа до приблизително 23,5% спрямо 24% в доклада от 2021 г. Доставчиците на водни услуги инвестират около 36,6 млрд. евро годишно в инфраструктура - увеличение със 17,5% спрямо 2021 г. Това се равнява на едва 82,38 евро на човек годишно.

Държавите членки продължават да се сблъскват с натрупана необходимост от ремонти, конкуриращи се бюджетни приоритети, недостатъчно възстановяване на разходите и ограничен капацитет за реализация на проекти, посочи Крол. Бентеле отбелязва, че проблемът се задълбочава и от ниските цени на водата, които в Румъния например могат да бъдат едва 1,50 евро за кубичен метър.

Ценообразуването на водата остава политически чувствителна тема в Европа, тъй като достъпът до нея е човешко право и основна услуга.

„Изкуственото поддържане на ниски тарифи може да отложи необходимите инвестиции и да прехвърли по-високи разходи и рискове върху бъдещите потребители“, предупреди Крол.

Разпокъсаността на сектора допълнително усложнява поддръжката. Германия и Франция разполагат с по над 5000 доставчици на водни услуги. Много от тях са твърде малки, за да финансират самостоятелно необходимите инвестиции, и не разполагат с достатъчно експертен капацитет, цифрови технологии, икономии от мащаба и достъп до финансиране.

Регионалното сътрудничество, споделените услуги, общите информационни системи и обединяването на проекти могат да помогнат за преодоляването на тези трудности.

Ключовият въпрос е кой трябва да плати за необходимите инвестиции. Решението според Крол не се свежда единствено до по-високи сметки, а изисква признаване на реалната стойност на водата за икономиката, общественото здраве и енергийната сигурност.

Изграждането на нов капацитет и обновяването на инфраструктурата са важни, но цифровизацията на водопроводните мрежи е ключова за ограничаването на загубите.

Основното ѝ предимство е, че „може да направи невидимите загуби видими“, посочи Крол. Течовете често са малки, но продължителни, и именно фактът, че остават незабелязани дълго време, ги прави толкова скъпи.

Системите за откриване на течове в реално време сигнализират при неизправности в мрежата. Акустичното наблюдение установява течове чрез шумовете под земята. Управлението на налягането с изкуствен интелект автоматично го регулира, за да ограничи спукванията на тръби, а разделянето на мрежите на по-малки измервателни зони улеснява локализирането на проблемите.

Изкуственият интелект може да помогне и за намаляване на натиска върху водните ресурси, причинен от климатичните промени.

„Изкуственият интелект може да подобри подготовката за суша чрез комбиниране на сателитни наблюдения с данни от метеорологични станции, наземни сензори, наблюдение на подпочвените води и язовирите. Той може да предоставя вероятностни предупреждения седмици, а при подходящи условия дори месеци предварително“, посочи Крол.

Пълният потенциал на тези технологии може да бъде постигнат, ако данните за водите се споделят свободно. Water Europe настоява за общоевропейски цифров единен пазар за данни и управление на водите, който да служи като надежден източник на информация на равнище речен басейн.

„Това не изисква всичко да бъде централизирано в една база данни. Целта може да бъде постигната чрез федеративна система, която свързва надеждни данни, съхранявани от различни организации“, обясни Крол.

„Цифровизацията несъмнено предлага значителни възможности, но носи и определени рискове“, предупреди Бентеле. Водоснабдителните дружества са част от критичната инфраструктура на държавите членки и се нуждаят от надеждна защита срещу кибератаки и потенциални алгоритмични отклонения в цифровите системи за управление на водите.

Няма универсална цена за цифровизацията, нито конкретен процент, с който тя може да намали течовете.

„И двете зависят от характеристиките и първоначалното състояние на всяка мрежа“, заяви Крол.

Залогът обаче е голям. Водоемките отрасли в Европа, включително селското стопанство, енергетиката и производството на полупроводници, са на стойност около 192 млрд. евро, като до 2030 г. могат да достигнат 1 трилион евро при 2,6 пъти по-голямо търсене на вода.

Без надеждно и добре контролирано водоснабдяване тези сектори могат да се сблъскат с ограничения на производството, отлив на инвестиции и прекъсвания във веригите за доставки.

Липсата на цифрово наблюдение позволява течовете и спадовете в налягането да останат незабелязани до спукването на тръби, което може да доведе до прекъсване на водоснабдяването, повреди в системата и по-високи разходи за ремонти.

Чешмяната вода като цяло е безопасна благодарение на контрола и регулирането на налягането, но повредите в мрежата могат да позволят проникването на бактерии и да създадат рискове за качеството на водата и здравето, ако системите не се наблюдават постоянно от разстояние.

Липсата на цифров контрол има и екологична цена. Водата трябва да бъде извлечена, пречистена и изпомпана, което изисква енергия и химикали.

„Когато водата изтича, тези ресурси и свързаните с тях емисии също се губят“, отбеляза Крол.

По данни на Евростат загуба на 1% от водата увеличава потреблението на енергия с 3% и води до отделянето на около 119 млн. тона въглероден диоксид.

„Истинският критерий за цифровите инвестиции е дали те дават измерими резултати - спестена вода, предотвратени аварии, намалено потребление на енергия и удължен живот на инфраструктурата“, заключи той.

/БГНЕС/