Плановете на кабинета за финансите: гаранции за парите в брой, запазване на данъци

Конституционни гаранции за разплащанията в брой, запазване на данъчната система и стъпки към балансиран бюджет включва управленската програма на кабинета „Радев“, представена на 12 август – малко повече от три месеца след встъпването му в длъжност. В документа с обем 208 страници, думата прозрачност се споменава 88 пъти, а предвидим(ост) – 63 пъти, а олигархията и олигархичния модел - 20.

Според управленската програма държавата следва „да възстанови доверието на гражданите, че общественият интерес стои над частните и корпоративните зависимости“.

Сред усилията на правителството във финансовата сфера ще бъде прекратяване на откритата процедура по прекомерен дефицит срещу България и успешното присъединяване на страната към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В отношенията си с ЕС правителството ще залага на „максимална защита на националния интерес“, се вижда още от документа.

Във финансовата политика основен акцент ще бъде поставен върху подобряване на събираемостта на бюджетните приходи, ограничаване на неефективните разходи и насочване на финансовия ресурс към политики с най-висока обществена значимост. Ще бъде запазен досега действащият пропорционален данъчен модел по отношение на корпоративния данък и данъка върху дохода на физическите лица, ще бъде запазена и ставката на данъка върху добавената стойност (ДДС).

Парите в брой влизат в Конституцията

Управленската програма предвижда промени в Конституцията, една от които е правото на разплащания в брой да бъде конституционно гарантирано като елемент от икономическата свобода. Според управляващите това ще доведе до защита на финансовата свобода на потребителите и ще гарантира достъпа до алтернативни платежни средства.

Тази сутрин вицепремиерът Иво Христов заяви пред БНТ, че и други европейски държави са предприели подобен ход. Христов даде пример с Хърватия, Австрия и Унгария, но проверка показва, че единствено в Унгария плащанията в кеш наистина са защитени от Конституцията. Според вицепремиера с тази промяна „ние съхраняваме някакъв марж, в който българският гражданин ще бъде свободен за разплащане в кеш“.

„Дигитализацията на разплащанията е неизбежна. Това е технологичен процес. Същевременно съхраняването на свободата е приоритет. Хората трябва да имат възможност в някаква степен, в определен обем, до определен праг да могат да плащат и кеш. Да оставим настрана, че има хора, които са чисто и просто дигитално непригодни поради възраст, поради това, че са израснали с друго образование и други навици“, казва Христов.

Покрай идеята за създаване на дигитално евро се появиха редица фалшиви новини, според които председателят на ЕЦБ Кристин Лагард настоява за премахването на парите в брой. Темата за поставяне на съществуването на парите в брой под риск се повдига често и от представители на „Възраждане“, като най-активна е евродепутатът Рада Лайкова. Тя твърди, че заради дигиталното евро на много места ще започнат да отказват пари в брой, а „държавите вече са принудени да се отбраняват, за да запазят финансовата свобода на гражданите си от регулациите, които им се пробутват“.

Същевременно обратно на тези твърдения през 2025 г. в доклад на ЕЦБ се подчертава значението на парите в брой заради критичната им роля в кризисни ситуации. На страницата на Европейската централна банка е записано, че „ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната са поели ангажимента да осигуряват широка достъпност и всеобщо приемане на парите в брой“.

Другите предвидени промени в Конституцията са свързани с връщане на правото на президента сам да избере и сформира служебен кабинет, както и редица промени, свързани с правомощията и структурата на ВСС.

Държавен дълг и дефицит

Правителството ще се придържа към устойчиви нива на държавния дълг, които не превишават законовите ограничения, а сред плановете за мандата е трайното намаляване на бюджетния дефицит и достигане до балансиран бюджет. Фискалната консолидация ще се постига чрез оптимизиране и по-строг контрол върху публичните разходи. Ще се приоритизират капиталовите разходи с висока икономическа добавена стойност.

Ще се поддържа максимален праг на бюджетните разходи, който да позволи свиването на дефицита в рамките на 3% от БВП.

Правителството ще изготви нов Национален средносрочен фискално-структурен план на Република България, обхващащ периода на мандата на правителството, а с годишния доклад за напредъка и изпълнението му ще се отчита напредъкът относно излизането от процедурата по свръхдефицит.

В управленската програма е записано и че за разходването на публичните ресурси информацията трябва да се предоставя на широката общественост във формат „даващ възможност за извършването на обективни анализи и изводи“. Периодично на парламентът ще се предоставят отчети за изпълнението на държавния бюджет и отделните програмни бюджети.

В управленската програма е заложена борба със сивата икономика в „най-рисковите икономически сектори“. Сред плановете на правителството е засилването на превенцията и противодействието срещу митническите, данъчните и осигурителни измами и укриването на данъчни и осигурителни вноски, и отклонението от данъчно облагане.

Ще бъде създаден Единен рентгенов дистанционен център за мониторинг чрез използване на изкуствен интелект в реално време, който ще повишава ефективността на митническия контрол и ще има роля за превенция на „корупционни прояви“.

Сред плановете на правителството са и изграждането на нов ГКПП „Калотина – Градина 2“ през основния ГКПП „Калотина“ и реконструкция и преустройство на ГКПП „Капитан Андреево“.

Обществени поръчки

Сред темите във фокуса на управляващите са и обществените поръчки, като се планира разширяване на обхвата на централизираното им възлагане. Сред целите е и осигуряването на прозрачност за обществените поръчки, като според правителството това ще се постигне чрез чрез публикуване на информация в Портала за отворени данни (ПОД) и в ЦАИС ЕОП (Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“). 

В програмата е записано и въвеждането на европейските изисквания в областта на финансовите пазари и финансовите услуги в българското законодателство, а по отношение на нови законодателни предложения на ЕС правителството ще действа „при максимална защита на националния интерес в областта на финансовите услуги и финансовите пазари“.

Защитата на националните интереси ще бъде водеща и при преговорите за следващия европейски бюджет.

„България трябва да бъде активна, смела и амбициозна в следващия програмен период“, е записано в управленската програма, в която е отправена и критика към начина, по който е структуриран процеса по разработването на Националния план за възстановяване и устойчивост.

„Затова в своя План за национално и регионално партньорство за периода 2028 – 2034 г. България трябва да приложи научените уроци до момента“, се посочва в програмата на кабинета „Радев“.

Опростен достъп до евросредства

Сред другите въпроси в управленската програма, свързани с финансовата сфера, е и управлението на европейски средства. Посочено е, че в бъдещия Европейски фонд за конкурентоспособност са предвидени 451 млрд. евро за периода 2028 – 2034 г. Усилията на властта ще бъдат насочени към повишаване на достъпа до тези средства чрез нов модел за национална координация и подкрепа на българското участие.

„Изпълнението на тази функция следва да бъде подкрепено с необходимия административен капацитет, чрез който да се подпомагат процесите по координация, идентифициране, развитие и приоритизиране на проектни инициативи с потенциал за финансиране по Фонда“, се посочва в управленската програма.

Вероятно в тази връзка е взето и решението на правителството за създаване на Изпълнителна агенция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, която да се занимава именно с тази тема.

В същото време управляващите планират опростен достъп до европейските средства чрез намаляване на административната тежест и ограничаване на ролята на консултантите. Ще се въведат облекчени правила за кандидатстване, изпълнение и отчитане на проекти с малка стойност на безвъзмездното финансиране и ще се разшири прилагането на автоматизирана оценка на проектните приложения навсякъде, където е приложимо. По тези теми правителството трябва да работи до декември 2026 г. Ще се разчита и на роботизирани процеси и изкуствен интелект.

В управленската програма е вписана и амбицията „България да бъде една от първите държави членки с подаден План за национално и регионално партньорство“. В него ще бъдат заложени реалистични цели, обвързани с антикорупционни мерки, като на работата по Плана ще бъде посветена 2027 г.

Развитие на капиталовия пазар

Управляващите ще предприемат мерки за развитие на българския капиталов пазар, като ще насърчават листването на български компании на Българската фондова борса, „включително в комбинация с листването на чужди пазари, развитието на пазара за растеж на малките и средните предприятия, разширяването на възможностите за рисково и дялово финансиране и по-активното участие на институционалните инвеститори“.

Сред плановете в икономическата сфера е развитието на индустриалните паркове и индустриалните зони, и инвестиране в изграждането на модерна транспортна, енергийна, цифрова и ВиК инфраструктура към тях. Ще се насърчава създаването на специализирани индустриални клъстери и се търси връзката между индустриалните паркове и университетите.

Управлението ще работи и за приемането на нов Закон за публично-частното партньорство. Според програмата така държавата ще може системно да мобилизира частен капитал, технологична експертиза и управленски капацитет за ускорено изграждане на транспортна, енергийна, водна, цифрова, социална и индустриална инфраструктура.

В програмата са записани още редица идеи и приоритети за всички сфери на обществения живот, като става ясно например, че анонсираното въвеждане на предмета „Добродетели и религии“ ще стане в срок до юни 2027 г. и ще важи за учебна година 2028/2029.