Италия, а не Испания, е последната защитна линия за еврото

За малко повече от 2 години станахме свидетели на икономическия провал на няколко европейски страни. Това принуди финансовата общност систематично да оценява финансовото здраве на няколко страни от периферията на еврозоната, с което предизвика понижения на кредитния им рейтинг и ръст на доходността по държавния им дълг.

Докато Европейската централна банка продължава да раздава спасителни пакети, много анализатори се оглеждат за следващата страна, която ще бъде подложена на финансова атака, задавайки си въпроса дали еврото изобщо ще оцелее.

Някои анализатори смятат, че Испания е последният бастион за защита на еврото. Ние обаче не вярваме в това, пишат Едуард Алтман, професор по финанси от Университета в Ню Йорк и Mаурисио Естенадо, изпълнителен директор на Classis Capital в коментар за Financial Times. Нашето мнение е, пишат авторите, че последната битка ще бъде водена за Италия, и Рим ще се окаже или герой, или ще се опозори, в зависимост от това дали еврото ще оцелее или не.

Повечето европейски политици искрено искат дълговият кошмар за няколкото членки на валутния клуб да приключи, а предоставената финансова помощ да се окаже достатъчна за възстановяване на доверието на пазарите.

Това за съжаление е мечта, която вероятно ще бъде разбита на парчета, когато следващото блокче от доминото - Испания, попадне в клопката на пазарите.

Испания, която има почти два пъти по-голям правителствен дълг от Гърция, има добре известни слаби места - анемична икономика, безработица над 20%, пълен крах за пазара на недвижимите имоти и произтичаща от това латентна банкова криза.

Необходимостта за спасяване на Испания не е само възможна, но и доста вероятна. Все пак според повечето наблюдатели подобна операция ще е в рамките на възможностите на Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ).

Така стигаме до Италия. Страната има много по-голям външен дълг отколкото която и да е друга проблематична икономика - 2 трлн. долара.

Въпреки че оцеляването на еврото ще е политическо решение, авторите на коментара вярват, че основната битка за европейските финансови пазари ще се разрази главно около Италия.

Ако италианският дълг бъде прибавен към нарастващото бреме, надвиснало над ЕС и МВФ, това може да се окаже капката, която да прелее чашата и да предизвика колапс на еврото.

За определяне на риска от подобен сценарий авторите предлагат, в допълнение към стандартния макроикономически анализ, състоянието на икономиката да бъдат оценявано и по устойчивостта на частния сектор.

Методът включва освен показатели за фундаменталното представяне на компаниите, така и рискови съотношения - доходност, ливъридж и ликвидност, представянето на акциите, рисковите премии по корпоративния дълг, статистика за капиталовите пазари и икономиката, и нивото на безработицата.

Авторите са приложили метода към 9 европейски страни и САЩ в началото на 2009 г. и повторно в началото на 2010 г. преди дълговата криза да стане явна. Резултатите от изследването сочат, че в общи линии йерархията на суверенните рискове се запазва.

Изходът от битката за Италия не може да бъде предвиден със сигурност. Знаем, че въпреки огромния публичен дълг, забавения икономически растеж, застаряващото население и политическата несигурност, Италия се радва на здравословно количество потребителски и корпоративен капитал, като вероятно почти 65% от външния дълг на страната се държи от италиански инвеститори и институции.

В допълнение Италия има няколко конкурентни предимства – туризъм, модната индустрия, няколко много силни компании и все по-добре работещата банкова система, да не говорим за крехкия, но динамичен сектор на малките и средни предприятия.

И все пак, въпреки че страната изглежда по-добре отпреди две години, Италия има един от най-рисковите корпоративни сектори в еврозоната.

Ако европейският фондов пазар и особено италианският бъде засегнат от нов спад, това със сигурност ще направи италианския правителствен дълг уязвим за същия вид пазарни атаки, които се налага да понасят останалите страни от периферията на еврозоната. Това от своя страна ще доведе до повишаване на лихвените проценти и премиите за застраховане на държавния дълг.

По данни на Европейската комисия (ЕК), дори сега, в условията на рекордно ниски лихвени проценти, лихвите които италианското правителство плаща по задълженията си възлизат на 4,8% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната – съотношение по-ниско единствено от това в Гърция – 6,7% и значително по-високо в сравнение с останалите европейски страни и САЩ, където този показател е 2,9%. Лихвите, които Португалия плаща по задълженията си възлизат на 4,2%.

До този момент кредитните суапове за защита от фалит (CDS) на Италия не разкриват особено големи опасения, въпреки предупреждението на  Moody’s от петък, че може да понижи кредитния рейтинг на страната, поради опасения за разпространение на дълговата криза от Гърция.

Вероятността за фалит на Италия в рамките на следващите 5 години изчислена на базата на CDS спредовете се е повишила до 13,4% от 9% преди месец.