Германия и ЕЦБ играят опасна игра, за спасителния план трябват доста повече пари

Еуфорията около поредния пакет за спасяване на Гърция и реформите на Европейския фонд за финансова стабилност бързо се изпари. Сега вече въпросът е дали лидерите на еврозоната ще постигнат съгласие по мерки, които да сложат край на кризата с държавните дългове и дали ще имат нов шанс да решат проблемите.

Такова е мнението на редакционния екип на агенция Bloomberg, публикувано в коментар на страницата на медията.

След първоначалния ръст пазарите демонстрираха липса на доверие в способността на Европа да предпази платежоспособните държави от заразата, тръгнала от по-слабите страни на еврозоната. В петък третата по големина икономика във валутния съюз – Италия, трябваше да плати рекордните след въвеждането на еврото 4,93% доходност при пласирането на тригодишни облигации за 3 млрд. евро.

Този път поне лидерите на еврозоната навързаха правилно картинката. Те признаха, че един заслужаващ доверие план трябва да включва сериозно отписване на държавен дълг, рекапитализация на банковата система и гаранции по новоемитираните държавни ценни книжа. При това всички тези елементи трябва да бъдат взаимно свързани.

Грешката е в преценката за дълбочината на проблемите. Дори да бъде реализиран, планът за Гърция предвижда намаляване на държавния дълг с по-малко от 50%, набавяне на 100 млрд. евро капитал за банките и увеличаване на капацитета за предоставяне на гаранции от спасителния механизъм до около 1 трлн. евро.

Позицията на Bloomberg е, че отписването трябва да е далеч по-голямо, както и че еврозоната се нуждае от арсенал в размер на поне 3 трлн. евро, за да може да бъде осигурена нужната капитализация на банките в целия валутен съюз и да се покрият нуждите от финансиране на всички държави от него.

Недостатъците на плана може и да са преднамерени. Немският канцлер Ангела Меркел и представителите на Европейската централна банка блокираха единствената адекватна опция: публично обещание от ЕЦБ, че банката е готова да изкупи държавни облигации за трилиони евро. Тази идея бе подкрепена от президента на Франция Никола Саркози.