Депресията ще продължи до 2031 г.?

Първо, депресиите могат да са много дълги и когато корените им се крият в дългови балони, продължителността им трябва да се измерва в десетилетия, а не в години. През последния век депресиите са били сравнително кратки и силно драматични епизоди. Ефектът им е като от болката при вадене на зъб, а не от хронична болест - екстремен, но бързо отшумяващ.

Това обаче не е задължително. Във Великобритания например вече наблюдаваме най-дългата рецесия откакто съществува статистика – в смисъл, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната все още е под пика от 2008 г. Този период вече е по-дълъг от депресията през 1930 г., а това важи и за много други страни.

Ако Европа и вероятно САЩ отново изпаднат в рецесия през 2012 г., за всички ще стане ясно, че сме свидетели на нещо много по-продължително, отколкото предвиждат учебниците по макроикономика.

Второ, тази депресия е структурна. Дългата депресия от 19-ти век имаше своите корени във финансовите спекулации, технологичните промени и възхода на една масивна нова икономическа сила. Корените на нашата депресия се крият в три мащабни кризи, които се случиха едновременно.

Имаме дългов балон, който се раздуваше повече от три десетилетия и който се спука с гръм и трясък през 2008 г. В дългосрочен план доларът е на път да изгуби статута си на валута за резерв и котва на глобалната валутна система. Все още обаче, не е ясно какво ще го замени.

От друга страна имаме еврото. Най-големият икономически блок в света създаде най-зле функциониращата валутна система в световната история. Колапсът на единната валута вещае финансова катастрофа с безпрецедентни мащаби. Представете си световната икономика да получи сърдечен пристъп, който да прерасне в сърдечен удар и после линейката да катастрофира на път за болницата - не е учудващо, че пациентът не е в добра форма.

Трето дългата депресия от 19-ти век представляваше устойчив период на нисък растеж. Между 1850 г. и 1873 г. германската икономика е нараствала средно с 4,3% на година, а между 1896 г. и 1913 г. с 4,1%. През годините на дългата депресия обаче, ръстът е едва малко над 2%. Ситуацията в останалите страни е подобна. Пазарите оставали волатилни и редовно колабирали обратно в рецесия. Понякога наистина отбелязвали ръст, точно както Япония, която преживява второ десетилетие на стагнация. Растежът обаче никога не бил устойчив.

Четвърто, не липсвали и позитивни тенденции. В дните на дългата депресия не всичко е тънело в непрогледен мрак. Някои страни до голяма степен останали незасегнати. Появили се нови технологии и индустрии. Изобретен е телефонът и се поставят основите на индустрии, базирани на двигателя с вътрешно горене и електричеството. Хората, които разчели събитията правилно успeли да натрупат огромно богатство. Като цяло обаче времената били тежки.

Пето, не съществува лесно решение на проблемите. Правенето на паралел с 30-те години на 20-ти век е опасно, тъй като кара банкерите и политиците да вярват, че ако просто успеят да насърчат потреблението, всичко ще се оправи. Не, няма да се оправи. Разбира се, че потреблението е важно и че няма смисъл да го оставяме да колабира, но депресията няма да свърши, докато и трите структурни проблеми не бъдат решени.

Дълговете трябва да бъдат изплатени до устойчиви нива. Трябва да бъде създадена нова валута за резерв, а проблемът с еврото трябва да бъде решен кардинално. Никоя от тези цели не е лесна и никоя няма да бъде постигната бързо.

Глобалната икономика все някога ще се върне към нормалните си темпове на растеж. Истината обаче е, че пред нас се вие дълъг и труден път за изминаването на който ще са необходими много усилия.