Защо Германия не е сигурно убежище във време на дългова криза

Най-голям проблем за Германия обаче е финансовият риск, предизвикан от кризата. Берлин стои твърдо зад европейските финансови институции, включително подкрепя Европейската централна банка (ЕЦБ), като даде гаранции в полза на постоянния спасителен фонд на еврозоната за над 200 млрд. евро.

Най-голямата рискова експозиция на германската централна банка е свързана със системата TARGET2, чрез която се кредитират затруднените държави от еврозоната, от които изтичат капитали и които нямат достъп до пазарите. Германия е най-големият кредитор по линия на TARGET2, като експозициите й към системата възлизат на 800 млрд. евро, или близо 30% от БВП на страната, посочва изданието.

Анализатори вярват, че решението на кризата се крие в по-голямата парична и фискална интеграция и споделянето на дълга чрез издаване на еврооблигации. Отговорността на Германия към еврооблигациите обаче значително ще увеличи рисковите й експозиции, като само за финансирането на очакваните търговски дефицити в Европа Берлин ще дава 80-160 млрд. евро годишно повече.

Алтернативното решение е Европа да продължи да взема частични решения и да прилага строга парична политика. Тъй като е малко вероятно затруднените държави от еврозоната да си възвърнат достъпа до финансиране чрез пазарите в близко бъдеще, дългът на периферните нации ще се измести към официалните институции чрез спасителните планове, договореностите за финансиране и системата TARGET2. Това обаче още повече ще увеличи финансовата отговорност и рисковете за Германия, посочва изданието.

Ако нищо от това не проработи, някои държави от еврозоната ще се наложи да фалират и да напуснат валутния блок. Само банкрут на Гърция би струвал на Германия поне 90 млрд. евро. Ако повече държави обявят фалит, това ще увеличи значително загубите за Берлин.

В допълнение още повече ще пострада и германският износ, защото основният му пазар е Европа.

Опитът на Германия да балансира ползите от единната валута и предимствата от запазването на еврозоната се провали и страната се изправя пред тежки финансови проблеми. Германците ще трябва да платят втори път за еврото. Първият беше през 2000 г., когато намаляха реалните заплати, а заради реформите на трудовия пазар безработицата се увеличи. Сега те трябва да платят спасяването на затруднените европейски държави.

Германските граждани осъзнават, че са били предадени от проевропейския политически елит и затова се очаква избирателно въстание, подобно на политическите сътресения в други европейски държави. Ето защо Германия всъщност не може да бъде сигурно убежище в условията на криза.