Какво може да научи Европа от Естония

Шестнадесет месеца след като се присъедини към еврозоната Естония е във възход. Икономиката на страната нарасна със 7,6% миналата година, което е пет пъти над средния икономически растеж за държавите от еврозоната, пише CNN.

Естония е единствената държава от европейския валутен блок с бюджетен излишък. Националният дълг е само 6% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната в сравнение с 81% в уж добродетелната Германия, или 165% в Гърция.

Магазините и ресторантите в Талин са пълни, а работодателите масово се оплакват, че не могат да запълнят свободните им работни места. Изглежда всичко в Естония е далеч от европейския мрак. Успехите на страната са забележителни, защото тя беше една от най-силно засегнатите от кризата през 2008 г. държави.

През 2008-2009 г. икономиката на Естония се сви с 18%. Това е повече дори от икономическия срив в Гърция през последните пет години.

Отговорът как Естония се справи с кризата се крие в … икономиите! Петер Копел, инвестиционен стратег от SEB Bank, е категоричен, че икономиите са спасили страната. След три години на затягане на коланите обаче европейците едва ли искат да чуят точно това.

На конференция в Талин Копел посочи, че европейците трябва да се подготвят за неизбежен спад в стандарта на живот, на заплатите и на сигурността на работните им места, за да се подготвят за излизането от кризата. Това предизвика остра реакция от страна на присъстващите италиански и френски политици.

Докато съкращенията на разходите доведоха до стачки, социални вълнения и свалянето на правителства в редица европейски държави, естонците издържаха изключително сурови мерки за икономии едва-едва мрънкайки. Те дори преизбраха политиците, които им затегнаха коланите.

“Беше изключително трудно, но успяхме”, коментира министърът на икономиката на Естония Юхан Партс. “Всеки трябваше да се откаже от нещо. Всички заплати в публичния сектор бяха намалени, включително възнагражденията на министрите. Те паднаха с 20%, а средният спад в заплатите на чиновниците беше 10%”, коментира той пред GlobalPost.

"В добри времена намаляването на заплатите на държавните служители, полицаи и т.н. е изключително непопулярно. Аз мисля, че хората показаха добро разбиране, че ако не разполагат с приходите, трябва да се намалят разходите”, допълни той.

Освен с намаляването на заплатите в публичния сектор, правителството в Талин отговори на кризата от 2008 г. чрез повишаване на пенсионната възраст и други непопулярни мерки, които изпълниха с гняв западноевропейците.

Историята донякъде дава обяснение защо естонците с такава готовност захапаха дулото на пистолета. Страната се откъсна от съветското господство преди повече от 20 години заедно със съседите си Латвия и Литва. Хората още помнят съветската окупация и за тях е много по-лесно да приемат такава жертва днес.

“Западна Европа всъщност не е преживявала истински спад в стандарта на живот след Втората световна война”, коментира Копел. “В исторически план икономиите са неизбежни, но това не е част от културата на Западна Европа в момента”, допълва той.

Естония обаче съвсем не е избегнала проблемите, породени от дълговата криза в Европа, и има опасност от нов спад. Средната месечна заплата в размер на близо 700 евро е сред най-ниските в еврозоната, а безработицата все още е малко над средното за ЕС ниво. Все пак безработните намаляват, основно благодарение на процъфтяващия технологичен сектор.

Правителство в Талин инвестира сериозно в научни технологии, образование и информация и успешно привлича сериозни инвестиции чрез създаването на благоприятна бизнес среда с намаляване и опростяване на данъците и облекчаване на процедурите по създаване и регистрация на фирмите. Местоположението на страната също не е за подценяване - с бърз достъп до Северните, германския и руския пазари.

“Имаме една национална черта – да довеждаме нещата докрай”, коментира лидерът на Skype Estonia Тиит Пааненен. “Мисля си, че това е така, защото сме малки, всички се познават и може да се създаде лесно чувство за отговорност един към друг. Ако се издъниш – всички го разбират”, допълва той.

Самата Естония беше един иновативен проект, когато получи независимостта си през 1991 г., продължава Пааненен. Той разказва, че са били реформирани старите йерархии, както и че много млади хора са били въвлечени в политиката и бизнеса, за да може страната да изгради икономиката си от нулата.

Резултатите не закъсняват. Днес Естония е изключително конкурентоспособна икономика заради ефективността и технологиите, които прилага.