Парите са чудесно нещо, нали? Парите наистина са едно от най-полезните социални изобретения, след като хората се научили да общуват и палят огън – работите и бивате възнаграден с листче хартия, което от своя страна може да бъде разменено за нещо толкова прекрасно като купичка с ягоди или легендарната бас китара Fender Jazz Bass, пише Мурад Чудри, директор корпоративно банкиране на Royal Bank of Scotland, цитиран от CNBC.

Толкова е лесно. При това говорим не за купища хартия, какъвто е бил случаят във Ваймарската република, а малка банкнотка буквално с размера на картонче за игра на Монопол. По една случайност банкнотата от 500 евро (около 400 британски лири) се е равнявала точно на средната едноседмична брутна заплата във Великобритания през 2011 г.

Помислете само, цялата тази покупателна способност събрана в хартийка с размери 160 на 82 милиметра! В Бангладеш тази банкнота би представлявала 60% от средната годишна заплата.

Някои хора вероятно се питат откъде идват всичките тези пари или по-скоро какво стои зад стойността на банкнотата?

Ортодоксалният отговор може да бъде намерен във всеки учебник по икономика. Централните банки гарантират стойността на хартиените пари с „обещанието при поискване да изплатят на приносителя сумата от...“. Разбира се, след като златният стандарт беше премахнат, в това обещание не става въпрос за еквивалентни активи с фундаментална стойност като златото, а просто за още от същите хартиени пари.

Но какво е централната банка? Инструмент на правителството. Английската централна банка (АЦБ), Федералният резерв (Фед) и дори Европейската централна банка (ЕЦБ) с юрисдикцията си в 17-те страни членки на еврозоната не са частни институции като например Microsoft. Тези банки са подразделения на определено правителство или няколко правителства.

Точно в момента ЕЦБ отпуска заеми на подопечните си банки, които от своя страна заемат част от тези пари на правителствата. Това е много удобна парична въртележка, която осигурява на банките така необходимата ликвидност като в същото време им позволява да изкупуват правителствен дълг, който от своя страна се използва като обезпечение за нови заеми от ЕЦБ.

ЕЦБ има и собствена програма за изкупуване на облигации. Така правителствата разполагат с подкрепата на институция, която на практика е създадена от самите тях. (Има голяма разлика между това една институция да е частна и да е независима).

Паричната въртележка е още по-очевидна при програмите за вливане на ликвидност в САЩ и Великобритания. АЦБ държи над 30% от британските ДЦК, придобити като част от програма за вливане на ликвидност (QE). Говори се, че банката възнамерява да увеличи този процент.

В какъв момент трябва да започнем да се притесняваме, че този процент е твърде висок - че не е правилно правителството да отпуска заеми на правителството? 40%?, 50%?, 100%? Колкото по-дълго продължава програмата за вливане на ликвидност и колкото повече се говори за нейното разширяване, толкова по-скоро хората ще започнат да се притесняват за стойността на парите и ще поискат по-високо заплащане за същата работа.

Тъй като нямат повече фундаментална стойност от жетончета за игра на Монопол, хартиените пари остават ценни единствени заради доверието. Докато централните банки печатат все повече и повече пари, а всичко друго остава същото, реалната стойност на парите започва да се понижава.

Това отчасти обяснява желанието на германското правителство да наложи контрол над разходите в публичния сектор като цена за спасяването на еврото. Цялостен спасителен план без ограничение на разходите единствено би довел до инфлационно фиаско.

Има ли обаче нещо повече, което е заложено на карта, освен ортодоксалния макроикономически аргумент за инфлацията? Не се ли поставя под въпрос самата идея за хартиените пари от способността на централните банки да печатат без контрол, създавайки парична въртележка, при която едно подразделение на правителството кредитира друго подразделение на правителството?

Това не е ли също и скрита форма на данък върху покупателната способност на частния сектор? Стойността на парите, които някой изкарва днес след година няма да е същата. Ако продължаваме с QE, тази стойността може да се окаже много по-ниска и тогава наистина ще ни трябват купища хартия (натъпкани в кредитните ни карти, разбира се), когато поискаме да си купим ягоди.