Кенет Рогоф: Държавните услуги трябва да станат по-ефективни

Докато светът наблюдава как САЩ се опитват да овладеят фискалното си бъдеще, политическата битка във Вашингтон илюстрира дълбоки социални и философски различия, които вероятно ще се проявят под различни форми през идните десетилетия, пише Кенет Рогоф, професор по икономика в Харвардския университет и бивш главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ), в коментар за ProjectSyndicate.

Проблемът как да бъдат ограничени правителствените разходи беше широко дискутиран. Твърде малко внимание обаче беше отдадено на това, как правителствените разходи да станат по-ефективни. Опасността е, че ако не бъде открит по-находчив начин за предоставяне на услугите в правителствения сектор, цената им неизменно ще продължава да нараства.

Всяка ориентирана към услугите индустрия е изправена пред едни и същи предизвикателства. През 60-те години икономистите Уилям Бомол и Уилям Боуен писаха за „болестта на разходите“, която е хронична за сектора на услугите. Те дават за пример струнен квартет, който свири Моцарт, за който днес са необходими същият брой музиканти и инструменти, както през 19-ти век. Това важи за всички сфери, където технологиите не са претърпели особено развитие.

Защо слабият ръст на продуктивността означава по-високи разходи? Проблемът се състои в това, че всички, които предоставят услуги, в крайна сметка трябва да се състезават за служители в сектори, където производителността нараства много по-бързо. Такива са финансите, производството и информационните технологии.

Дори да приемем, че пазарът на труда донякъде е сегментиран, съществува достатъчно припокриване, което принуждава ориентираните към услугите индустрии да плащат по-високи заплати, ако не в краткосрочен, то със сигурност в дългосрочен план. Правителството, разбира се, почти изцяло е ориентирано към услугите. Сред правителствените служители откриваме учители, полицаи, военни и чиновници.

Модерните училища са много по-сходни с училищата от преди 50 години, отколкото съвременните предприятия. Що се отнася до отбранителния сектор, въпреки че военните технологии претърпяха революционно развитие, като цяло необходимостта от военен персонал не е намаляла. Ето защо, ако хората искат да продължават да се ползват от услугите на държавата в същата степен, както досега, с течение на времето правителствените разходи ще съставляват все по-голям и по-голям дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на страните им.

Нарастват не само правителствените разходи като процент от БВП, но и разходите в секторa на услугите като цяло. В повечето развити икономики този сектор наред с правителствения сектор надхвърля 70% от БВП. Земеделието, което през 19-ти век представляваше над 50% от БВП в повечето страни, сега се е свило до едва няколко процента. Заетостта в производствения сектор, която възлизаше на една трета или повече от общата заетост преди Втората световна война, също се е свила драматично.