Европа може да остане разочарована, ако разчита на Германия

„Берлин ще продължи да изисква провеждането на задължителен европейски контрол над националните бюджети и да следи отчетността на правителствата по отношение на европейските фондове, като условие за приемането на по-нататъшно управление на дълговете на други държави или банки“, сподели още тя.

Много вероятно е напредъкът да бъде бавен не само заради отстраняването на причините, породили кризата, върлуваща не само в Германия и еврозоната, а и по целия свят.

„Ние, германците, говорим за спазване на правилата и законите. Французите говорят за нуждата от европейска стратегия и солидарност. Британците и американците говорят за ребалансиране на икономиката и печатането на пари напълно ги устройва“, продължи Гьорт.

Въпреки че влиянието на Германия като най-голяма икономика в Европа нараства през четирите години на икономическата криза и това й дава право да наложи вето върху всяко решение в европейския парламент, Берлин все още не желае да поема отговорност, особено ако това означава поемане и на по-висок риск.

Раздразнителни, що се отнася до опитите за въвеждане на по-строга дисциплина над националните бюджети и провеждането на икономически реформи, французите искат преизбраната Меркел да решава бързо основните въпроси, касаещи европейските фондове за борба с младежката безработица, с цел да потуши задаващото се недоволство към институциите на ЕС, което може да застраши изборите за Европейски парламент през следващата година.

Повечето германци споделят възгледите на Меркел, че европейците просто трябва да възприемат германския модел на публичния сектор, на спестяване на домакинствата и на конкурентоспособността, за да разрешат икономическите си проблеми.

Съществува малка, ако има такива, склонност да се признае, че моделът на Германия за икономическия растеж, базиран на износа, свръхспестяванията и подтиснатото вътрешно търсене може би е част от проблема.

Някои политици и анализатори от Брюксел и Берлин очакват промяна на курса на икономическата политика, особено ако SPD или Зелените изиграят ключова роля в една широка коалиция.

За повечето държави от еврозоната основната цел е да се вземе решение за механизма, който да намали броя на фалиралите банки, след като на ЕЦБ се даде ролята на надзорник над около 6 хил. банки. Те искат този механизъм да бъде придружен от спасителен фонд, средствата за който да идват от вноски на банките.

Икономистите казват, че това би било необходимо в случай, че планираното преразглеждане на ЕЦБ за качеството на активите на банките поднесе неприятни изненади, както и да помогне за възстановяване на кредитната активност в южната част на Европа.

"Испания иска създаването на единен механизъм бързо,... защото все още съществува несигурност в банковия й сектор, който ще има все по-малко и по-малко възможности за кредитиране, защото банките ще трябва да наберат още капитал", казва проф. Хосе Мария де Арейлза.

Германия, която се бореше да запази своя надзор над собствените си банки, сега твърди, че всяка една резолюция на централен орган ще изисква промяна в Договора за ЕС, тъй като засяга нейния национален бюджетен суверенитет. Но властите в еврозоната казват, че Берлин ще направи компромис след изборите.

Докато преди Меркел прокламираше създаването на нов договор, който да утвърди политическия съюз и да му придаде централизиран контрол върху бюджетите на страните от еврозоната, сега Германия има по-малко желание за това. Може би от уважение към Франция, която се стреми да избегне референдума за отнемането на фискалния суверенитет от Брюксел.

Още за предстоящите избори в Германия - четете тук!