Какво крие "идеалният" трудов пазар на Германия?

Ангела Меркел има една силна карта, която да използва, когато хората отидат до урните през септември – рекордно високия брой заети германци - 41,8 млн. души.

Десетилетие след като трудовия пазар в Германия си спечели прозвището „болният човек на Европа“, всички държави на континента, които в момента излизат от рецесията и в които безработицата гони рекордни върхове, й завиждат, пише вестник Financial Times.

Но германската „чудесна" работна среда плати своята цена. Продължава да расте броят на заетите в нископлатените и несигурни форми на заетост като почасовата работа, временните трудови договори, т.нар. „миниработа“ и аутсорсинга. Заплащането на труда за тях е около 5 евро на час.

В Германия няма повсеместна минимална работна заплата, както в повечето страни в Европейския съюз. Именно тази тема се превърна в основна преди изборите на 22 септември. Лявоцентристката Социалдемократическа партия предлага единно национално минимално заплащане за около 8,50 евро на час. Християндемократичният сюъз на Ангела Меркел прави алтернативно предложение – тавани за заплащането, които могат да варират в зависимост от сектора и местоположението в страната.

Сблъсъкът на идеи бе преди две седмици по време на телевизионен дебат между канцлера Ангела Меркел и претендентът за поста й Пеер Щайнбрюк. Щайнбрюк обвини Меркел, че иска да въведе ограничение за заплащането в различните сектори и региони. Меркел отвърна, че заплатите трябва да се определят от социално провежданата пазарна икономика, а не от политиците.

Проучване на Института за изследване на заетостта (Institute for Employment Research, или на немски IAB) разкрива, че неравенство в заплащането в Германия се увеличава от 90-те години насам и най-вече в ниската класа на икономически активните граждани.

Близо една четвърт от работната сила на Германия получава „ниски доходи“ (за ниски доходи се считат заплатите, които съставляват под две трети от медианната). Делът им е повече в сравнение с останалите 17 страни в ЕС, с изключение на Литва. Изследването си  IAB прави на база данни само за тези страни, защото за останалите 10 членки няма налична подобна информация.

„Расте разликата между работата на пълен работен ден и безработицата, към която се причисляват работещите на непълен работен ден и тези, които нямат постоянно работно място“, коментира резултатите научният сътрудник в IAB Томас Рейн.

Реформите на трудовия пазар в Германия през 2003-2005 г. (известни като реформите Харц) бяха проведени под управлението на бившия канцлер Герхард Шрьодер с цел да се подобри конкурентоспособността на пазара на труда, предоставяйки на работодатели гъвкавост и позволявайки на дългосрочно безработните да се върнат отново на работа.

Въпреки че реформите са били насочени само в една посока, броят на безработните слиза от върха от 5,2 млн. души през 2005 г. до 2,9 млн. през 2012 г. Синдикатите са на мнение, че реформите са изместили фокуса от постоянните работни позиции към по-несигурните форми на заетост.

С това се доказва съществуването на класа на нископлатените работници с по-несигурно бъдеще на работното място, които често работят рамо до рамо с редовно наетите. Броят на временно заетите в Германия през последните години потчи се утрои и достигна 822 хил. души, показват данни на Федералната агенция по заетостта.

През това време повече от 7,4 млн. немци притежават т.нар. „миниработа“ – нов тип трудов договор в Германия, който позволява на един служител да зарабоди до 450 евро след данъци.

Популярни сред домакините от средната класа и студентите, „миниработата“ стана широко популярна в сферата на услугите като търговията на дребно, хотелите и ресторантите.

Но за мнозина „миниработата“ е тяхната основна форма на заетост, въпреки че почасовото заплащане може да е изключително ниско. Тези работещи обикновено нямат възможността да пестят допълнителни средства за пенсия. „Миниработата“ не е и преходът към постоянното работно място, както повечето вярват.

Растящата нужда от подизпълнители за сектори като месопреработвателната промишленост, пивоварните и пекарните, например, също предизвиква безпокойство.

През април Белгия подаде жалба до Европейската комисия (ЕК). Страната обвинява германските месопреработватели, че използват външни изпълнители, които наемат румънски и български емигранти на много ниски заплати, като по този начин подбиват чуждестранната конкуренция. ЕК още разглежда искането.

Има индикации, че ниското ниво на безработица в Германия, касаеща по-несигурните форми на заетост, отслабва своя тренд. За работодателите е все по-трудно да намират работници за този тип заетост и поради тази причина са принудени да създават по-атрактивни позиции на постоянен трудов договор. Въпреки това германските политици вече са се объркали в своите действия.

Позовайваки се на високия брой нископлатени работници, по време на конференция в края на август, Пеер Щайнбрюк каза: „Германия е силна икономически, но това не е цялата истина.“