За да спасим Европа - освободете пазарите

Настоящата стратегия за развитие на икономиката на Европа е нищо друго освен отлагане на решението с надеждата, че проблемите ще изчезнат от само себе си или че някой друг ще вземе решението по-късно. Дълговите нива на почти всички европейски държави продължават да растат, а икономическият растеж остава просто един красив спомен, описва ситуацията в Европа сайтът mises.org.

Денят на равносметката приближава, както предупреди икономистът Рудигер Дорнбуш: „Кризата настъпва много по-бързо, отколкото си мислите, и след това връхлита с такава мощ, каквато никога не сте си представяли. Това прилича на Мексиканската история. Отне цяла вечност, а след това само една нощ.“

За да получат незабавни резултати, европейските лидери трябва да изоставят мерките за строги икономии и да се фокусират повече върху политиките, които позволяват на частния сектор да предоставя правилните стоки и услуги на подходящи цени.

Подходяща първа стъпка, която дори може да е и политически постижима, може да бъде промяната на законите за обработваемите земи, които да позволят на собствениците на земеделска земя да се разпореждат с активите си, както те преценят за удачно. Законът за обработваемите земи във Франция е перфектен пример за лошото планиране на съветския режим. Всичко започва през 1967 г., когато се приема закон, който изисква големите градове да извършат зониране.

Първоначално тези планове се отнасяли само за големите градове, но скоро станали задължителни за повечето градове. Регулаторната рамка върху земята, подкрепена от европейските закони и регулации, се разшири през 80-те и 90-те години, когато бяха създадени закони за крайбрежните ивици, за водните територии, за биологичното разнообразие и за съхранение на природните зони. Природозащитни организации инициираха създаването на голяма част от тези нормативни документи.

Всички тези регулации спънаха строителството. В периода 1997-2007 г. във Франция имаше балон в сектора на недвижимите имоти, но за разлика от Испания, строителството там почти не се развиваше, защото с влизането в сила на законите остана много малко земя, на която можеше да се строи. През този период цените на жилищата скочиха със 140%, което бе с 90% по-бързо в сравнение с прираста на доходите на домакинствата. И все пак – разходите за строителството са се увеличили само с 30%. Определено това беше балон, предизвикан от регулациите при обработването на земята.

Днес повечето планове за зониране са на 15 години и като цяло вече са неприложими. В началото на 80-те години едно преразглеждане на такъв план отнемаше от 2 до 3 години. Сега минимумът е три години. Ако организациите на природозащитниците се намесят, за промените ще бъде необходимо десетилетие. В продължение на седем години много малки градчета са водили неумолими битки само за да добавят нови 50 акра обработваема площ към плана за зониране. Например, разработването на новия план на 20-те градчета, свързващи метрото в област Нант, отне 6 години. В момента има 40 хил. акра обработваеми площи извън Нант, но през следващите 15 години само върху 750 акра ще се строят сгради. Това е подаяние за близо един милион жители, населяващи този развиващ се регион.