Защо някои правителства харчат повече от други?

Друга причина за значителната разлика в нивата на разходите е, че публичните и частните разходи могат да бъдат много взаимозаменими. Постъпленията в общественото осигуряване са много сходни с тези в задължителното частно осигуряване. Например, една от причините Франция да плаща много за обществени пенсии е, че на практика няма частни пенсионни схеми в страната. Ако служителите са задължени да се осигуряват в корпоративен или браншови пенсионен фонд, то публичните разходи автоматично ще намалеят, без обаче да се промени кой знае какво.

Държавната пенсионна система по принцип включва известно преразпределяне. Най-общо системата събира средства от работещите, за да ги връща, когато те се пенсионират. Трудният въпрос е дали служителите всъщност гледат на тези вноски като на техни собствени спестявания или просто като на данъци, което може да обезкуращи работещите или да стимулира работата в сивата икономика. Във всеки случай замяната на държавните с частни пенсионни схеми може да помогне за намаляването на публичните разходи без съществени преразпределителни ефекти.

Трета причина за различни нива на публични разходи в Европа е, че правителствата често имат за цел да смекчат ефектите от пазарните дисбаланси. Да вземем строителството. Публичните програми са небходими са осигуряването на достъпни жилища за бедните и младите. Често обаче тези програми правят повече – те осигуряват нежелана помощ за домакинствата от средната класа или, по-лошо, субсидират индиректно собствениците на имоти, като подпомагат наемателите да си плащат наемите. Същото се отнася за трудовия пазар и корпоративните политики.

В тези случаи публичните разходи не обслужват поставените им цели, а финансират средната класа или дори собствениците на капитал. Съкращаването на тези разходи може да е трудно в краткосрочен план, но може да бъде постигнато в средносрочен без неблагоприятни социални последици.

В заключение може да се каже, че е трудно да се разнищят причините за разликата в нивата на публичните разходи между държавите. Определено някои социални модели са по-щедри от други, а други са по-ефективни.

Макар че някои правителствата нямат друг избор освен да ограничат програмите за намаляване на неравенството, а други намират за по-целесъпбразно да преразпределят доходите вместо да постигнат ефективност, много може да се направи за подобряване на ефективността на публичните разходите преди да се наруши социалният договор. Европейките правителства все още могат да свиват публичните разходи без да подкопават европейския социален модел.