Вълците на Wall Street - или как парите раждат пари

„Какъв коментар за състоянието на капитализма през двадесети век?“, размишлява „мотиваторът“ Джордан Белфърт, поглеждайки назад към живота си, изпълнен с измами, секс и наркотици. Като директор на брокерската компания Stratton Oakmont, той отскубна от инвеститорите стотици милиони долари в началото на 90-те години на ХХ век.

„Гледах филма на Мартин Скорсезе „Вълкът от Уолстрийт“ и бях заинтригуван да прочета мемоарите на Белфърт, по които е базиран сценарият на лентата. Научих много неща“, пише за сайта Project Syndicate Робърт Скиделски, професор по икономика в университета Уоруик, член на Камарата на Лордовете и автор на биография за Кейнс.

Например, измамите, които Белфърт и неговите колеги от Stratton Oakmont вършеха, за да натрупат своите незаконни печалби, са описани много по-ясно в мемоарите, отколкото във филма. Техниката им се състои в покупката на акции на компании без стойност, продажбата им на рисков пазар на истински инвеститори и извличане на ползи от целия този кръг.

Не само дребните инвеститори бяха разорени. Това, което излиза на преден план, е алчността и наивността на богатите, на които е бил продаден същия боклук.Белфърт очевидно е бил супер подъл търговец, брилянтен в търговията, докато наркотиците не са разрушили неговата преценка.

Белфърт, който отново продава еликсира на успех след кратък престой в затвора, призна, че се срамува от постъпките си. Но Робърт Скиделски подозира, че презрението към хората, които Белфърт е измамил, надхвърля всякакво чувство за разкаяние. В книгата „Капиталът през ХXI век“ икономистът Томас Пикети хвърля светлина върху феномена на „меритократичния екстремизъм“ - кулминацията на столетния преход от старото неравенство, характеризиращо се с богатството по наследство и дискретния начин на живот, към новото неравенството - на огромните бонуси и разточителното потребление. Stratton Oakmont е очевиден пример за този преход.

Джордан Белфърт е описан като перверзен Робин Худ – ограбва богатите, за да дава на себе си и на приятелите си. Богатите са протестантското движение, чиито членове са изгубили способността си да опазват богатството си, което в последствие правилно успява да поддържа ограмотените от улицата и новобранците – основно евреите – да бъдат достатъчно аморални, за да си помогнат сами.

Но кражбите на Stratton Oakmont не са били изключение на Wall Street. Когато Скиделски пита свой добър приятел – бивш член на Комисията по ценни книжа и фондови борси на САЩ (Securities and Exchange Commission, или SEC) в продължение на 20 години, за размерите на измамите, той му казва: „Намирам измамите за широко разпространени. Системата просто ги прави твърде лесни, а човешката природа заговорничи и от двете страни. Алчността е източникът на всички измами.“

Вълкът от Уолстрийт беше хищник, но такива са и всички тези многоуважавани инвестиционни банки, които продадоха накъсо продуктите, които самите те предлагаха. Както и търговските банки, които отпускаха ипотеки на нерентабилни кредитополучатели, които в последствие можеха да препакетират и да пласират като ценни книжа с висока инвестиционна оценка. Всички те бяха вълци в овчи кожи.