Новата драхма - обърканото бъдеще на Гърция след еврото

Трудности с разпостранението

“Най-голямото предизвикателство беше да създадем ефективно разпространение и да се уверим, че новата валута е налична навсякъде”, твърди Борис Рагуз, ръководител на хазната в централната банка на Хърватия. През 1993 г. той ръководи въвеждането на куната след разпадането на Югославия.

Възникват по-големи трудности, когато банките започват да издават парите. Заради времето, необходимо за разпространението на новите банкноти и монети, е необходимо двете валути да съществуват заедно известно време. Гърцките банки обаче може да прехвърлят веднага картовите трансакции към новата драхма, докато маказините могат да приемат и двете - или може би само евро, ако търговците се съмняват в стойността на новата драхма.

Двете валути вероятно ще стартират с обменен курс едно към едно, което може да се случи за определен период от време. Еврото беше създадено през 1999 г., но съществуваше само виртуално в продължение на три години, в рамките на които беше използвано за електронни трансакции при фискирана стойност спрямо франка, марката и други валути, които замени. След това на 1 януари 2002 г. бяха въведени банкнотите и монетите евро, въпреки че предишните валути се приемаха още около два месеца.

Малко планиране

Гърция ще бъде по-сложен случай, защото преходът трябва да се случи бързо, с малко планиране. И за разлика от повечето други валути, които са били изоставени, еврото, ще остане в обращение в цяла Европа. Това означава, че всяка нова валута може да бъде малко привлекателна за гърците, които ще очакват стойността ѝ да падне след като пазарът може да определи обменния ѝ курс.

“Щом някой напълни джобовете си с драхми, ще направи всичко възможно, за да се отърве от тях”, твърди Якоб Киркегаард, старши сътрудник в Института Питърсън за Международна икономика във Вашингтон.

Ключът е в доверието

Според експерта друго усложнение може да се окаже фактът, че много от вносителите в Гърция може да поискат да им се плаща в евро, а не в драхми.

Лудек Нидермайер, който ръководи отдела за рисков мениджмънт в централната банка на Чехия, когато чешката крона беше въведена през февруари 1993 г., твърди, че по това време неговата страна и Словакия са били относително изолирани. По думите му Гърция е много по-интегрирана в европейската икономика, което прави смяната на валутата още по-сложна.

Ключът е в доверието към новата валута, твърди Нидермайер. Това е нещо, което чехите и словаците имаха, а то със сигурност липсва на гърците.

“Ако въведете валута, която никой не иска, това е един много лош старт”, посочва той. “Бих посъветвал гърците да спрат да мислят за отказване от еврото изобщо. Това не би бил щастлив финал за тях. Няма никаква алтернатива, която да се сравни с еврото”.