Трудните решения пред Саудитска Арабия

За Саудитска Арабия 2015 г. се оказва не особено добра година. Опитите на крал Салман бин Абдулазиз ал-Сауд и неговия син принц Мохамед бин Салман да наложат властта си в региона и на петролния пазар пропадат, коментира Financial Times. Самият принц, макар още да няма 30 години, е не само заместник-престолонаследник и началник на кралския двор, но и министър на отбраната и председател на висшия съвет на държавната петролна компания Aramco.

Американският президент Барак Обама решително пренебрегна саудитските опасения за сделката с Иран, която вече променя регионалния баланс на силите. Опасенията за иранското влияние накара Саудитска Арабия да се намеси в Йемен, но зле замислената въздушна кампания не постигна нищо повече от демонстриране на ограниченията на саудитската армия. Резултатът е хуманитарна катастрофа, а силите на хусите все още контролират голяма част от Северен Йемен.

Най-лошото от всичко може би е, че американската шистова индустрия не последва предвидения сценарий и не ограничи послушно производството си със спада на цените на петрола. Напротив, разходите бяха ограничени, а производството през тази година е по-високо, отколкото през 2014 г. На други места други производители повишиха добива си, за да увеличат приходите. Цената се върна обратно до 50 долара на барел и продължава да спада.

Какво следва оттук нататък? Кралството може да избере един от два пътя. То може да се опита да формира коалиция от сили, с която да се противопостави на иранската мрежа от съюзници в Ливан, Сирия, Йемен и Ирак. Може би затова представители на Хамас и Мюсюлманско братство посетиха Риад през последните седмици. Резултатът може да се окаже решаваща намеса срещу режима на Асад в Сирия, както и засилване на конфликта в Йемен.

На пазара на петрол кралството може да реши, че ако 50 долара на барел не е достатъчно ниска цена, за да навреди на шистовата индустрия, то 40 долара на барел може би е и да се опита да поддържа заемите, които саудитците обявиха през последните две седмици.

Този непримирим подход обаче не е непроменим. Алтернативата е по-реалистична оценка на това дали истинските интереси на Саудитска Арабия не са добре обслужвани от настоящите политики.

Рискът от по-големи спречквания е очевиден. Бомбеният атентат през този месец в джамия в близост до границата с Йемен показва, че врагът е пред портите. Заплахата от конфликт, разпространяващ се на юг от контролираните от Ислямска държава зони в Ирак и Леванта и на север от Йемен, е реална. Също толкова е реална и възможността ниските цени на петрола да доведат до повече нестабилност в региона и извън него.

Трудно е да предвидим как тези резултати съответстват на интересите на управляващите в Риад. За да гарантират собственото си оставане на власт, саудитските управляващи се нуждаят от период на спокойствие.

На вътрешно ниво Саудитска Арабия трябва да предприеме реформи, като премахването на изключително неефективните субсидии. Бензинът струва 16 цента на литър, което означава пропуснати приходи от износ в размер на около 80 млрд. долара годишно.

В същото време цената на петрола трябва да бъде повишена и стабилизирана. Кралят е на 79 години, а петролният министър Али ал-Наими – на 80 г. И двамата може би смятат, че световният петролен пазар продължава да работи така, както през 80-те години на миналия век.

Това обаче съвсем не е така и един прагматичен режим в Риад би приел, че интересите на Саудитска Арабия лежат върху стабилна цена, може би между 70 и 80 долара за барел, през следващите пет години. Това изисква сериозни съкращения на производството, вероятно с около 2 млн. барела на ден.

Прагматизъм е нужен и в други области. Съперничеството с Иран е реално, но все още има място за сътрудничество – най-малкото в общата цел за премахване на "Ислямска държава". На международно ниво Саудитска Арабия се нуждае от приятели. Ситуацията с човешките права – 102 души са обезглавени само през тази година, сочат данни на Amnesty International, дава на страната статут на изгнаник. Само реформи и модернизация могат да променят настроенията спрямо нея.

Няма лесен избор и нищо не е сигурно. В крайна сметка обаче промяна в политиките преди края на годината изглежда по-вероятна, дори ако това означава прехвърляне на властта и напускане на заместник-престолонаследника.

През годините предпазливостта, а не налагането на власт, служеше на кралството доста добре. В момента обаче рационалните резултати не могат да приети за даденост в Близкия изток.