Насрещните ветрове на пазара на суровини

В петролния свят съкращаването на разходите идва от производители, за които се предполагаше, че ще загинат със срива на цената на петрола: шистовите компании. Фракинг компаниите намалиха с една трета разходните си бази и продължават да добиват достатъчно "черно злато", за да потискат цените. По-ниските разходи може да им дадат фалшиво чувство за сигурност относно посоката на цените: когато цената на суровия петрол временно се повиши в САЩ през пролетта, броят на работещите кладенци нарасна за пръв път от декември насам. Малко след това цените отново се сринаха.

Сред петролните гиганти усилията за възстановяване на пазарния дял от фракинг компаниите може да изглеждат контрапродуктивни. Водена от Саудитска Арабия, ОПЕК добива много повече от квотата си от 30 млн. барела на ден, с което притиска цената на суровия петрол.

Междувременно световните минни компании като BHP Billiton и Rio Tinto продължават да повишават производството си на желязна руда въпреки резкия спад на цените. Според аназаторите те се опитват да накарат конкурентите си с високи разходи в Китай и на други места да напуснат бизнеса.о

Финансирането също още не е пресъхнало. Томас Гутиерез от Kallanish Commodities, наблюдатели на индустрията, отбелязва, че производството на стомана в Китай наскоро е достигнало пика си. И все пак вместо да банкрутират, много неефективни производители на стомана продължават да кретат заради подкрепата на местното правителство. Техните излишъци се изнасят извън страната, което допълнително оказва натиск върху световните цени на стоманата.

По повод петролната индустрия Къри заявява, че обикновено скъпото производство, като например при катранените пясъци в Канада, е собственост на големи петролни играчи със силни баланси. Въпреки че ограничават разходите си, ще мине още доста време, преди да сложат край на цели проекти.

В крайна сметка напрежението ще се прояви още по-силно. Може да се наложи малките шистови производители да затворят, освен ако цените не спрат да се понижават. Deutsche Bank отбелязва, че енергийните компании представляват повече от една шеста от американските високодоходни кредитополучатели. Според банката цена на петрола под 55 долара на барел може да доведе до финансови проблеми при някои от тях. В някои страни от ОПЕК може да се случи същото, като във Венецуела, Нигерия и Либия.

Последното понижение на цените на суровия петрол обаче вероятно не е приключило. Саудитска Арабия, най-важният производител в картела, не иска дори да обсъди съкращаване на добива. По-рано този месец тя вложи 5 млрд. долара, за да компенсира загубите от намаляващите приходи от петрол.

Активният летен сезон на шофиране в САЩ скоро ще приключи. Ако сделката с Иран се ратифицира от Конгреса през следващия месец, петролът, който преди е бил под ембарго, ще започне отново да тече. Glencore, англо-швейцарски търговец на суровини, отчете зашеметяващи загуби на 19 август. Нейният ръководител, Иван Гласенберг, е ограден от съперници, които не искат да намалят производството и порица "цените, които все още не са разумни".

Ако това са плашещи насрещни ветрове, те не са толкова необичайни. Когато цените се понижават дълго време, производството в крайна сметка спада, както се случи с никела през миналата година. Медувременно големите минни и петролни компании ще надделеят над по-малките и ще затворят най-слабите активи. А тогава ще започне следващият десетгодишен цикъл.