Реформите на Испания като урок за еврозоната

Испанският министър-председател Мариано Рахой вероятно е оптимист за шансовете си да спечели отново управлението на парламентарните избори в страната по-късно през годината, коментира Financial Times. Когато неговата дясноцентристка Народна партия спечели изборите през 2011 г., Испания беше смятана за онази страна от еврозоната, чиито неприятности най-вероятно ще разклатят единната валута.

Днес Испания е една от най-бързо растящите икономики в еврозоната, като според прогнозите икономическият ѝ ръст за тази година ще е над 3%. По време на развитията в гръцката драма през тази година правителството на Рахой гледаше към нея с известна доза спокойствие, което преди време щеше да бъде немислимо.

И все пак надеждите за резултатите от изборите на Рахой не са толкова ясно очертани, колкото вероятно му се иска. В проучванията на общественото мнение неговата партия има съвсем малка преднина спрямо опозиционните социалисти, а личният рейтинг на министър-председателя е доста мрачен.

Ако наистина предстои борба за управлението, това отчасти се дължи на испанското политическо пространство, което е дълбоко разцепено, след като две нови партии, Подемос и Сиудаданос, се борят за подкрепа в крайнолявото и в центъра. Тези трудности обаче отразяват и факта, че много испанци все още не са сигурни колко трайно ще се окаже наистина икономическото възстановяване.

Рахой заслужава признание за реформите, които подпомогнаха възстановяването. През 2012 г. той разтърси испанския пазар на труда, като направи освобождаването на постоянно наети работници по-евтино за компаниите.

Правителството му рекапитализира и реформира банковата система на страната, когато беше на ръба на колапса. Рахой приложи данъчни реформи, за да повиши конкурентоспособността на Испания, намалявайки корпоративния данък от 30% през тази година до 25% през 2016 г.

Правителството обаче не може да вземе цялата заслуга за подема. За начало възстановяването на Испания е подпомогнато до голяма степен от външни фактори извън контрола на Рахой.

Слабото евро помогна за увеличаването на ръста на испанския износ. Спадът на цените на петрола се оказаха особено полезни за страна, която задоволява всичките си енергийни нужди с внос отвън. Приемането на количественото облекчаване от Европейската централна банка (ЕЦБ) също даде допълнителен тласък. Ако трябва да се запази темпът на икономическия ръст, то Испания трябва да се надява, че търсенето в еврозоната няма да затихне.

Поддръжниците на Рахой трябва да признаят и че макар стойностите на номиналния растеж да отчитат ръст, малко испанци реално могат да усетят икономическото възстановяване.

Броят на безработните се понижава, но нивото на безработица – 22%, остава най-високото в ЕС след това на Гърция. Много безработни са на пазара на труда от повече от две години. Данните за безработицата, особено сред младите, са твърде високи за развита европейска икономика и опетняват усилията на правителството.

През следващите няколко месеца Испания ще се изправи пред нови предизвикателства, които ще застрашат политическата стабилност и още веднъж ще изложат икономическото възстановяване на риск. Парламентарните избори може да не представят ясни резултати заради възхода на по-малките партии като Подемос и Сиудаданос.

Изборите в Каталуния през следващия месец се разглеждат реално като допитване за независимост, което може да предизвика конституционни сътресения, ако сепаратистките партии спечелят мнозинство.

Но тези рискове на хоризонта, макар и сериозни, не би трябвало да се отразят на позитивната оценка на постигнатото от Испания през последните четири години.

Смелите икономически реформи на правителството на Рахой, подпомогнати от действията на ЕЦБ, позволиха на Испания да се пребори с някога широкоразпространената прогноза, че страната ще изостане икономически в Европа. Обратът в Испания е урок – и то не само за Гърция, че останалите в еврозоната не могат да осъдят една страна на икономически провал.