Има ли бъдеще шестчасовият работен ден?

Идеята за шестчасов работен ден е музика за ушите на мнозина служители. Редица научни изследвания показват, че осемчасов работен ден или дори повече часове труд не е здравословна доза и че всъщност човек може се концентрира и да е продуктивен в рамките на четири до пет часа.

След 40 часа работа седмично качеството на труда рязко се понижава – до този извод е стигнал Хенри Форд още през 1914 г., пише в анализ на сайта на германската телевизия n-tv.

В Швеция например, където синдикатите са силни, отдавна има призиви за по-кратък работен ден. Там от 2012 г. шестчасовият работен ден е неизменна част от програмата на Левицата. Във втория по големина град Гьотеборг например служители на общината в публичното здравеопазване, на една частна фабрика и на един технологичен стартъп работят 30 часа седмично.

Служителите в дома за стари хора Svatedalens например работят с два часа по-малко дневно от миналата година. „Имам много повече енергия за работата и за семейството ми“, казва помощник медицинската сестра Лизе-Лоте Петерсон пред британския вестник Guardian. Според годишния доклад на дома и грижите за хората са се подобрили.

В клиниката по ортопедия 89 лекари и сестри работят по шест часа дневно и резултатите са сходни. Освен това и в двата случая обаче се наблюдава повишение на разходите. Стигнало се е до назначаване на още 15 души, така че винаги да има персонал на разположение. В дома за възрастни хора са били назначени 14 нови служители. 

Работодателите все пак са категорични, че ползите са безспорно повече. „От 90-те години винаги е имало повече работа и по-малко служители“, казва ръководителката на дома Ан-Шарлоте Ларсон. Според нея това вече не е така, а заболеваемостта и липсата на баланс между работата и личния живот не е от полза на никого.

В клиниката по ортопедия вече има по-малко случаи на отсъствие по болест на персонала, пациентите чакат по-малко, защото по-често се правят операции, а производителността на труда се е повишила.

Шестчасовият работен ден не е нищо ново в Гьотеборг. Фабриката на Toyota в града въведе такова работно време преди 13 години. Механиците работят в две смени по шест часа с по-малко и по-кратки паузи. Едните започват работа в 6 сутринта, а другите – в 12 на обед.

В технологичния стартъп Brath с офиси в Стокхолм и Йорншьолдсвик работят общо 22 души и от 2013 г. работният им ден се състои от шест часа. Според директора на малката компания Мария Брат решението е от полза за конкуренто способността. Фирмата получава качествен персонал, който остава дълго, а произвежда точно толкова, ако не и повече от конкурентите си. „Възможността да печелят повече на друго място не може да компенсира намаленото работно време“, казва Брат.

Въпреки успешните примери има и недостатъци. Още през 90-те години имаше сходни експерименти. В северното шведско градче Курина общината предлага на 250 свои служители, предимно жени, които се грижели за възрастни хора, работен ден от 6 часа, така че работното им време да съвпада с това на съпрузите им в мините. Моделът, одобрен в Стокхолм през 1989 г. обаче е отменен през 2005 г. и според Бригита Олсон, професор в университета в Лунд, това е било политическо решение на новото дясно правителство.

Основният и най-силен аргумент е, че такава мярка всъщност струва скъпо. Според Олсон обаче трябва да се изследват повече различните зависимости. „Колко е скъп шестчасовият работен ден за компанията е трудно да се измери. Също не е лесно да се установи защо служителите излизат в болнични“, казва преподавателката в университета в Лунд.

По думите й е добре, че има заетост за повече хора, както и че разходите за помощи при безработица се понижават. От това обаче полза извлича държавата, а не общините, които назначават хора на шест часа. Затова Левицата в Швеция предлага спестените пари от обезщетения за болнични и безработни да бъдат превеждани на местните власти, които да могат да назначат още хора.