Газовият пасианс в Източното Средиземноморие

Другият вариант за бъдещо трасе на природния ресурс до Европа е въпрос на технически възможности и цена. Въпреки, че по него се работи през последните години, енергийни експерти все по-често твърдят, че при спадащите цени на синьото гориво на световния пазар шансовете на подобна скъпа газова инфрастуктура да се превърне в реален жизнеспособен път намаляват.

Става въпрос за проекта ”East Med Pipeline” - подводния газопровод, който трябва да транспортира заедно кипърски и израелски природен газ от левантийските находища до Европа, свързвайки Израел, Кипър, Гърция /през остров Крит и континента/ и Европа. Съоръжението ще е най-дългият газопровод в света – около 1900 км, ще минава на дълбочина до 3000 метра в Средиземно море, и ще струва между 10 - 15 млрд. долара. По него годишно ще могат да се транспортират до 16 млрд. куб. метра газ.

“East Med” е одобрен от ЕС като “проект от общ интерес” и проучвателният етап се финансира от евпропейски фондове.  През юни бе подписано споразумение за сътрудничество за финализиране на дейностите в тази фаза между дъщерно дружество на основния гръцки газов доставчик DEPA, италианската “Едисон” и американската ”Нобъл Енерджи”. Най-важното според анализите е, че проектът е технически възможен. Водещи специалисти в енергетиката в Кипър обаче се съмняват в осъществимостта му заради трудната топография на Средиземно море и голямото разстояние до континента. Това ще оскъпи пренасяния газ и ще го направи неконкурентоспособен при пристигането му - цената му ще бъде около 2 пъти по-висока от тази, на която сега Европа купува.

Прогнозите, че цените на синьото гориво на световния пазар ще останат ниски в обозримо бъдеще, поставят Кипър и пред въпросите

колко, как и кога ще дойдат приходите от природния газ.

Добивът от първото кипърско находище “Афродита” се очаква да започне не по-рано от 2020 г., а износът на газ - през 2021 г. Сериозни ползи от него за Кипър няма да дойдат преди 2024 г., сочат експертните разчети към момента.

Идеята с приходите от газа частично да се финансират разходите за възстановяването на страната след обединението й, която изказа външният министър на Кипър Йоанис Касулидис, предизвика сериозна полемика през последния месец. Тази позиция често се заявява и от ръководството на кипърските турци, и от самата Анкара.

Към момента единственото решение относно бъдещите приходи е одобреният през юни от правителството законопроект за създаването на “Национален инвестиционен фонд за администриране на бъдещи приходи от продажби на въглеводороди”. Това е рамката за управление на финансовите постъпления от природния газ, като приходите ще се използват за постепенното намаляване на публичния дълг на страната.

Експлоатацията на газа и разпределението на приходите от него са от компетенциите на бъдещето федерално правителство на обединен Кипър, така че след решаването на Кипърския въпрос всички граждани на страната ще могат да се възползват от тези блага, подчерта неведнъж президентът Никос Анастасиадис.

Общо е мнението на политици и икономисти, че ефективното използване на залежите от природен газ в Източното Средиземноморие ще бъде много по-лесно след решаването на политическия проблем на Кипър.