Газовият пасианс в Източното Средиземноморие

Правителството реши да открие новото лицензиране и заради избухналия международен интерес към газовите залежи в региона. Тласък за него даде откриването през август миналата година на най-голямото находище в Средиземно море – “Зохр” в изключителната икономическа зона на Египет, с очакван потенциал от около 850 млрд. куб. метра газ. То е в непосредствена близост с южната граница на кипърските води, което доведе до преоценка на блоковете на Кипър и засили “треската” за намиране на запаси и в тях.

Дотогава водещо бе израелското находище “Левиатан”, открито през 2010 г., с над 620 млрд. куб. метра природен газ. То също граничи с кипърската офшорна зона - с единственото засега кипърско находище “Афродита”, чиято търговска жизнеспособност бе официално обявена преди година с потвърдените залежи от около 140 млрд. куб. метра.

Експлоатацията на газовите находища в Източното Средиземноморие е от изключително значение не само за страните от региона, но и за ЕС, неведнъж заявяваха висши представители на Еврокомисията. Според тях районът има нарастваща роля като

стратегически алтернативен енергиен доставчик на Европа

и използването на залежите в него може значително да укрепи енергийната ѝ сигурност.

Целта на Кипър в третия кръг за издаване на проучвателни лицензи бе да използва максимално тази благоприятна международна обстановка и да осигури участието на възможно повече кандидати, и то най-големите компании, за да спечели икономическа и политическа подкрепа за своите енергийни планове. Част от газовата кампания бяха и срещите на президента Никос Анастасиадис в началото на юли с изпълнителните директори и висши мениджъри на трите световни лидери, които вече работят в зоната на Кипър – “Тотал”, “Ени”, “Делек”. По същото време енергийният министър Георгиос Лакотрипис популяризира газовия потенциал на страната в Лондон и Хюстън.

“Ени” и “Тотал” декларираха, че ще продължат изпълнението на ангажиментите си към енергийните планове на Кипър, като възобновят сондажите си за въглеводороди – “Тотал” в началото на 2017 г., а “Ени” през втората половина на годината. “Делек” пък гарантира плана си, заедно с “Нобъл Енерджи”, за развитие на находището “Афродита”, чието обсъждане с кипърското правителство е на финала. 

Най-атрактивен в третия кръг бе блок 10, който е в непосредствена близост до богатия египетски „Зохр”. С претенции за него са трима силни кандидати - мощният консорциум на гигантите ExxonMobil-Qatar Petroleum, европейският консорциум Total-ENI, както и норвежката компания Statoil. Италиано-френското обединение даде единствената заявка и за блок 6, където се очаква тежка икономическа и политическа битка, тъй като претенции към част от този блок има Турция.

Противопоставянето на Турция

на плановете на Кипър да развива въглеводородните си ресурси преди да има решение на Кипърския проблем отново ще изправи пречки пред разработването на газовите находища в кипърската акватория през следващата година и след резултатите от третото лицензиране.

Сондажите за газ, предприети досега от международните компании по договори с правителството на Кипър, доведоха до ескалация на напрежението между двете страни в и без това съществуващия конфликт между тях заради продължаващата 42 години окупация от Турция на 37% от острова. Очаква се тази нейна позиция, израз и на безграничните й амбиции за регионален лидер, да се засили след втвърдяването в управлението на Ердоган след опита за преврат.

Турция оспори третия кръг веднага след като Кипър го обяви в края на март. В официално изявление тя обвини “кипърската гръцка администрация” /както нарича международно признатото правителство в Кипър/, че не зачита равните права и интереси на кипърската турска страна върху общите природни ресурси и се държи като „едноличен собственик на острова”, а също така нарушава нейните права върху континенталния й шелф. Анкара заяви, че част от единия от новите блокове, предоставен за лизензиране /блок 6/, който се намира на юго-запад от острова, попада в границите на турския континентален шелф, заедно с части от още 4 блока.

Според претенциите на Турция територии от 7 офшорни блока, някои от които вече са лицензирани, пък принадлежат на признатата само от нея Севернокипърска турска република и нейната изключителна икономическа зона, каквато не съществува. Анкара предупреди, че няма да позволи на чуждестранни фирми да проучват за въглеводороди в нейния морски район без разрешение на турските власти и че ще вземе всички необходими мерки да защити правата си.

Никозия нарече реакцията на Турция “провокативно и дестабилизиращо поведение” и отново потвърди позицията си, че като държава-членка на ООН и ЕС има право да упражнява всички свои суверенни права в съответствие с международното право, включително в изключителната си икономическа зона.