Наистина ли НАТО съществува все още

Целта на договорите е да превърнат конкретна воля в задължение. Какво се случва обаче, когато тази воля се промени? Британските гласоподаватели наскоро предоставиха подобен пример, отхвърляйки идеята, че договорите на Европейския съюз (ЕС) са от полза за страната, коментира Йохен Битнер от Die Zeit за The New York Times.

Колкото и неприятно да е, има причина да погледнем критично на дори по-старо споразумение, обвързващо страните на Запад: договора за създаването на НАТО.

Подписано преди 67 години, споразумението гарантира, че нападение срещу една от страните членки на организацията ще се възприема като атака срещу всички. Тази клауза за солидарност – Член 5, е написана от политици от едно друго поколение, изживяло по-тежки изпитания в много по-простичък световен ред.

Днес обаче си заслужава да си зададем въпроса дали мисълта, която поддържа НАТО е все още жива или вече е загинала.

Когато миналия месец Полша призова съюзниците си от НАТО да помогнат, за да се отблъснат хипотетичните нашественици, изливащи се в страната от изток, Германия се раздразни.

Учението, наречено Анаконда – с 25 000 войници от над 20 страни, най-голямото от края на Студената война, целеше да изпрати послание на Москва, да е израз на сила преди срещата на високо равнище на алианса тази седмица във Варшава. Берлин изпрати отделно послание до Полша, изпращайки общо 400 войници, като нито един от тях не беше от бойни части.

Освен скромния принос на Берлин германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер нападна последното учение на НАТО в Източна Европа, определяйки го за „шумно раздрънкване на оръжия и военни викове“.

Алиансът, каза Щайнмайер, ще прояви благоразумие, ако „не излезе с извинения за нова стара конфронтация“.

Това е логика, които бихте очаквали да чуете от руския, а не от германския външен министър, се казва в коментара на Йохен Битнер.

Щайнмайер каза още, че Германия не бяга от отговорност и че никой не може да възприема предвиденото разполагане на четири допълнителни батальона в Полша, Естония, Латвия и Литва като заплаха за Русия. Дори и в този случай обаче изявлението му беше в най-добрия случай противоречиво.

Противоречието може да причини сериозни вреди на алианса, чиято важна роля нa възпиране лежи изцяло на доверието към него. Германия не е единствената европейска страна, която размива границата между възпирането и подстрекаването към война.

Франция, казват източници от НАТО на Битнер, официално не е искала да нарече Анаконда учение на Алианса от страх да не разгневи руското правителство – все едно Кремъл вече не разшири сериозно военния си бюджет през последните 15 години независимо дали е имало външни провокации.

Ако ученията могат да създават разделения в Северноатлантическия алианс, руският президент се нуждае само от малка фантазия, за да измисли как да изправи НАТО пред решителното изпитание: да използва хибридна война, за да накара САЩ и европейците да се съмняват какви военни действия са нужни и каква дипломация е възможна.

Президентът Владимир Путин може, например, да предизвика сепаратистки усещания сред етническите руснаци в Литва и да подсигури оръжия на по-лудите глави сред тях. След това всичко, което ще трябва да направи е да се облегне назад и да наблюдава как най-мощният военен алианс в историята се разпада, докато се чуди как да реагира.