През тази седмица по-голямата част от вниманието на пазарите ще е фокусирано върху заседанието на Федералния резерв в САЩ – най-влиятелната централна банка в света, чиито действия имат глобални последици. Но най-информативното, най-вълнуващо решение за паричната политика може да се случи в Токио, пише икономистът Мохамед ел-Ериан в материал за Bloomberg. “Резултатът от заседанието на Японската централна банка ще ни кажа много за предизвикателствата пред азиатската страна, но ще даде сигнал какво предстои и пред други централни банки, които действат в среда на небалансиран микс от макроикономически политики“, пише Ел-Ериан.
Съществува широк консенсус, че през по-голямата част от времето след глобалната финансова криза централните банки поеха прекалено голяма бреме. Дълго време играха допълваща, макар и ключова роля, при това и по-скоро зад кулисите, а днес тя е определено доминираща. В този процес институциите все по-често експериментираха с редица мерки – от отрицателни лихвени проценти в Европа и Япония до голямо участие на финансовите пазари чрез изкупуване на активи.
Макар че централните банки остават готови и способни да действат, съмненията за ефективността на мерките се увеличават, тъй като те изглежда действат сами. Този въпрос никъде не е по-належащ отколкото в Япония. Начело с управителя Харухико Курода Японската централна банка показа значителен ентусиазъм в това да се справи със слабия растеж и дефлационния натиск. Агресивните операции за разширяване на баланса на банката бяха съпътствани от изненадващо понижение на депозитната лихва до отрицателна територия през януари. Резултатът засега е далеч от задоволителен, коментира Ел-Ериан.
Вместо да отслабят валутата и да насърчат износа, политиките на ЯЦБ доведоха до ръст в йената.
Нищо чудно, че подходът на банката стана все по-спорен, включително сред членовете на самата институция, предвид индикациите, че политиките са не само по-малко ефективни, но и контрапродуктивни.
Това е сложният контекст, в който ще заседава Японската централна банка на 20-21 септември и на фона на който ще проведе цялостния преглед на политиката си. Първоначалните сигнали показват, че въпреки разочароващите макроикономически развития досега, банката е склонна да въведе още мерки, макар и да има разногласия за конкретните действия.
„Но задълбавайки още повече в неконвенционални политики, слабостта на подхода може да проличи още повече, предизвиквайки сложни непредвидени икономически и финансови последици. Освен това съществува риск банката да попадне под по-голям политически контрол, намеса и липса на оперативна автономност“, предупреждава икономистът.
По думите му все пак трябва да се признае, че е много трудно за която и да е централна банка да стои отстрани, когато страната е изправена пред риск от още по-големи икономически неволи. Решението за ЯЦБ е да направи всяка допълнителна интервенция зависима от действия и от страна на правителството, особено що се отнася до структурните реформи. Премиерът Шиндзо Абе, който се радва на висока популярност, е изправен пред редица ограничения. Тази ситуация, в която банката е винаги губеща, не е уникална за японския регулатор. Още поне две други системно важни банки – Европейската централна банка и Английската централна банка – са в сходна ситуация, макар и не толкова изострена. Те също са христоматиен пример за това как продължително и прекалено много се е разчитало на централните банки, тъй като политиците не са успели да поемат отговорностите си, свързани с икономиката.
Ситуацията в еврозоната ще става все по-неприятна, ако националните правителства останат в застой по четири приоритета: структурни реформи в подкрепа на растежа, по-добро фискално управление, понижение на задлъжнялостта и завършване на регионалната интеграционна архитектура.
Английската централна банка може да изпадне в подобно положение, ако властите в Лондон се провалят в стратегията си за процеса по излизане от Европейския съюз, която трябва да се хареса и на населението.
„Така че докато продължаваме да сме обсебени от заседанието на Фед тази седмицата, не трябва да забравяме да следим Япония. Действията, които се предприемат или не се предприемат може да имат по-слаб непосредствен ефект върху пазарите отколкото тези на Фед, но ще съдържат по-значителна информация за оценката за средносрочните рискове пред други централните банки, а оттук – и пред икономиката“, посочва Ел-Ериан.


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Нов украински прехващач може да подсили отбраната на Европа
DARA и "Бангаранга" са на финал на Евровизия
Денисиньо е новият шампион на Hell’s Kitchen, грабна 50 000 евро
Еврото, цените и властта: Накъде върви държавната намеса?
Сериалът "Тед Ласо" променил живота на Хада Уодингам