Опасенията на един анти-Путин руснак за Клинтън като президент

Несъответствието между идеологическата Клинтън и опортюниста Путин е пълно. Клинтън често говори за нуждата да се подриват и сдържат диктаторите. Лесно е да се съгласим, пише Бершидски, с този подход тип „демокрацията е добра, а диктаторството е лошо“, но по-трудно е да си представим какво би означавал той на практика. В Украйна, например, опитът да бъде спрян Путин може да означава да се приемат твърденията, които президентът Петро Порошенко се опитва да продаде на Запада – че неговото опортюнистично, изцяло постсъветско правителство е символ на свободата и щит срещу руската чума. Най-голямото желание на Порошенко е да получи смъртоносни оръжия от САЩ. Ако това се случи, то вероятно ще доведе до дори по-унищожителна и смъртоносна фаза на сега замразения конфликт. Какво тогава ще направят САЩ, ако Украйна бъде залята от руски части? Нито Клинтън, нито някой друг във Вашингтон дори обсъжда публично възможността за това.

В Сирия президентът Башар Асад очевидно е диктатор и е доста гъст с Путин. Клинтън призова президента Барак Обама да е по-решителен при отстраняването му, помагайки на сирийската опозиция. Какво ще стане, ако президентът Клинтън използва по-директна сила срещу Асад? Дали Путин ще се отдръпне от военна конфронтация със САЩ? Страхувам се, че не, допълва Бершидски. Руските генерали се подготвят за подобно изпитание през последните няколко години, а Русия се превъоръжи и реформира войската си. А ако наистина се стигне до конфронтация, последствията ще бъдат много по-непредсказуеми отколкото в Украйна.

Администрацията на Обама се базира на същата идеология като Клинтън, но страни от реален конфликт с Русия. Следващата администрацията обаче вероятно ще трябва да действа, а има три курса, по които това може да се случи.

Първият е да се премахнат идеологическите червени линии, да се позволи на Русия да задържи Крим, а Асад да остане на власт в Сирия и да се направи опит за прагматични сделки с Путин – например обща борба с него срещу ИДИЛ. Вторият вариант е да се действа колкото се може по-решително и в Украйна, и в Сирия, рискувайки военна конфронтация с Русия, но надявайки се, че Путин ще се уплаши и ще се сдържи. Третата опция е да се засилят икономическите санкции срещу Русия и да се изчака режимът на Путин да се срине по икономически причини, докато в същото време се избягва директната демонстрация на сила.

Опасението ми е, пише Бершидски, че Клинтън ще избере една от двете последни опции или комбинация от тях. Това ще позволи на Путин да засили антизападната истерия в Русия – и почти ще го принуди да поеме хвърлената ръкавица колкото се може по-бързо, преди Русия да се срине икономически. Много пъти той е доказвал, че няма задна скорост. Последният му ултиматум към САЩ е доказателство, че е готов да играе с ескалиране на напрежението. Военно ескалиране между Русия и САЩ може да има драматични последствия за моята страна, допълва Бершидски, но и за САЩ, ако те позволят да бъдат въвлечени във война с такъв опасен съперник.

Ето защо предпочитам по-гъвкав лидер, еднакво добър и със санкциите, и със стимулите. По-вероятно е обаче в днешната надпревара да не съществува подобен лидер. Тръмп е непредсказуем, което е най-лошото възможно нещо. И именно по това не съм съгласен с повечето ми сънародници, завършва Бершидски.