Опасенията на един анти-Путин руснак за Клинтън като президент

Който и да спечели изборите за президент на САЩ, отношенията му с Русия ще са доста трудни. Връзката между двете страни е разбита на пух и прах. Доналд Тръмп очевидно няма отговори. Въпреки това, както повечето от приятелите ми руснаци, които следят надпреварата, аз също имам опасения към Хилари Клинтън, пише Леонид Бершидски за BloombergView. За разлика от тях обаче, аз съм активен противник на президента Владимир Путин, допълва той.

Последният път, в който независима агенция за социологически проучвания – Levada Center, анкетира руснаците за кандидатите за президент на САЩ бе през август. Само 12% казаха, че следят изборите отблизо, а 73% - че не са чули нищо за тях. От първата група 39% смятат, че Доналд Тръмп ще е по-добър към Русия, а 15% предпочитат Клинтън. Проучване на държавната агенция от юли сочи, че по-скоро 34% смятат, че Тръмп ще е по-добър за отношенията между двете страни спрямо само 6% за Клинтън.

Отчасти това може да се обясни с ефекта на пропагандната машина на Путин, която отразява Тръмп много по-благоприятно, отколкото Клинтън по две причини, пише Бершидски. Първо, руската държавна телевизия винаги подкрепя популистки бунтовници в която и да е западна страна с теорията, че всичко, което отслабва Запада, е добре за Русия. Второ, Путин и Клинтън открито не се харесват един друг. За нея той е студенокръвен, самообогатил се агент на КГБ и побойник. Той пък си спомня как тя се появи, за да насърчи протестите срещу него през 2011 г.

Тези причини малко ме интересуват, пише Бершидски. Вярвам, че мястото на Русия е в открит, свободомислещ Западен свят и че националистическите популисти, включително Тръмп, унищожават тази визия за Запада. Участвах в протестите срещу Путин през 2011 г. и съм съгласен с оценката на Клинтън за Путин. Но въпреки това смятам, че Клинтън като президент ще се отрази зле на Русия – и в крайна сметка ще навреди и на САЩ.

Но позициите на Клинтън по Русия се базират на прости идеологически линии. В изказване в края на август тя определи Путин като „кръстникът на този глобален бранд на краен национализъм“, подсилен от антиимигрантските политически партии в Европа. Последните усилия на Путин да постави „консервативната“ идеология като интелектуална база за управлението си може би оправдават подобно определение, но не могат да се приемат за чиста монета.

Вътрешната идеология на Путин, основана на православното християнство и имперския патриотизъм, е повърхностна и непоследователна. Само 4% от руснаците редовно посещават църква, макар че 72% смятат себе си за православни християни. Трудно е да се наложат фундаменталистки ценности в общество, което е свикнало с враждебността на Съветския съюз към религията, има три пъти по-високи нива на аборти спрямо САЩ и съдържа големи и автономни мюсюлмански и будистки населения.

Путин, който дари месечната си заплата на еврейския музей в Москва и открива джамии, не е идеологически съюзник на европейски националисти като Националния фронт във Франция, която е както антисемистка, така и ислямофобска. Правителството на Путин е и по-сурово от повечето европейски към етническия национализъм, потискайки неонацистки групи с толкова голяма жестокост, колкото ислямистки терористи.

Когато дойде на власт, собствената идеология на Путин бе обикновен постсъветски микс от икономически неолиберализъм, комунистки интернационализъм и почитане на руската история, до голяма степен написана от Съветския съюз. Нюансите на десен национализъм се дължат много на западните лидери, които, подобно на Клинтън, трябваше някак да осмислят Путин и не успяха съвсем. Той бе постсъвестки хамелеон, сменящ цветове си спрямо това, което му допада в конкретния момент. Това се случи и с „консерватизма“: той сменя цветовете си спрямо страната, която ще го приеме и няма да се опита да му налага какво да прави.