Английският джентълмен не трябва да се колебае за Brexit

Всъщност от 1973 г. във Великобритания балансът между тези, които подкрепят членството, и тези, които искат да излязат от ЕС, постоянно се променя. Общественото мнение в подкрепа на излизане от Европейската общност достигна върха си през 1980 г., когато 65% искаха да напуснат съюза. Тогава Тачър успя да предоговори членството на Великобритания в ЕС, което увеличи поддръжниците на оставане в ЕС. До 1987 г. 47% искаха да останат, а 39% – да излязат. От 90-те години искащите да останат част от вече превърналата се в съюз общност, водеха с удобно мнозинство в проучванията на общественото мнение, макар че лагерът за напускане периодично изравняваше резултата.

Така беше до юни тази година, когато 52 % от англичаните казаха „сбогом“ на Брюксел. Всеки е имал своите основания за това, но вероятно общият аргумент на гласувалите за напускане – осъзнат или не – е бил, че  през последния четвърт век Европейският съюз окончателно загърби идеалите на Просвещението, рожба на чиято философия бе. Подобаваше именно на потомците на идеолозите му да дадат ясен знак, че

идеалите и ценностите на Просвещението са подменени от европеистката идеология.

Тази идеология, често наричана „европеизъм“,  формулира и пропагандира превръщането на Европейския съюз в единна държава. Или по точно – в „не-държава“, доколкото целта на евробюрократите е осъществяване на старата марксистка утопия – деконструкция на държавата.

Тази програма-максимум няма да бъде постигната. Но през последния четвърт век, и особено през последните две години, откакто бе залян от бежанска вълна, Европейският съюз морално деградира. Лидерите му опорочиха нравствения закон и го замениха с политическа целесъобразност. Забравиха честността. Загърбиха толерантността. Ограничиха свободата. Замениха равенството с изравняване.

Европейската идея вече не въплъщава либералните ценности. Мечтаната от социалистите европейска мегадържава драстично противоречи на политическото и социално съдържание на либерализма. Британците просто казаха това на целия свят – също драстично, за да ги чуят. Те станаха оня освободил се окован затворник, който според притчата за пещерата на Платон, е видял истинските неща, не сенките им. Защото е рискувал да излезе на светло.

Ще го направят ли и останалите 27 страни-членки? Вярвам в това. Наистина,  в политиката съюзи обикновено се създават около общи интереси, маскирани като ценности. Или се създават около ценности, които после деградират до интереси. Такъв е и случаят с Европейския съюз. Но не ценностите, а хората са виновни. Това, че има хора, които маскират интересите си като ценности, не превръща ценностите в интереси. Ценността е нещо, което човек се стреми да придобие и след това да запази независимо от интереса си. Това важи с особена сила за почтеността, справедливостта и честността. Освен че са наши основни ценности, те най-много липсват на тези, които сме избрали да ни управляват. И трябва да им ги припомняме непрекъснато – ако се наложи и по начина, показан ни от англичаните.

Затова по-добре джентълменът окончателно да затвори вратата след себе си. Иначе ще се превърне в обикновен кочияш.

Анализът на Калин Манолов с оригинално заглавие "Кочияши или джентълмени?" е пубикуван в сайта Libertarium.net.