Защо старите инструменти за намаление на неравенството не работят

С това Миланович не иска да каже, че хората просто искат само по-ниски данъци и не са наясно, че системата за социално осигуряване, безплатно образование, модерна инфраструктура ще т. н. ще изпадне в колапс без високи данъци - но електоратът е силно скептично настроен срещу предимствата, които могат да възникнат от допълнителен данък върху доходите. И затова такива увеличения на данъците по всяка вероятност ще се приемат зле от избирателите.

И така, ако неравенството представлява заплаха за социалнатая хомогенност и демокрацията, то какви инструменти трябва да се използват, за да се борим с него? Според икономиста човечеството достига момент, в който не може да напредне допълнително с класическите инструменти, но може да си постави нова цел - егалитарен капитализъм, базиран поравно на капитал и умения.

Такъв капитализъм може да генерира дори и без големи преразпределителни усилия от държавата едно добро балансиране: ако богатите имат само два пъти повече единици капитал и два пъти по-високи способности от бедните, а доходите от капитал и умения са приблизително равни, тогава общото неравенство не може да бъде по-голямо от съотношението 2 към 1.

Как може да се постигне това сближаване? Що се отнася до капитала, чрез прехвърлянето на активи. Що се отнася до работата - най-вече чрез сближаването на доходите, произтичащи от почти идентични умения. Така че в единия случай става въпрос за сближаване на ресурсите, и в другия - за сближаване на приходите, които се получават от ресурсите (в случая - образованието).

Да започнем с капитала. Стар и добре известен факт е, че концетранцията на богатство е особено силна още през 70-те години на миналия век дори в богатите страни.

Това е една от основните причини, поради които промяната в относителната мощ на капитала над труда и по-високия дял на капитала от нетната продукция се прехвърля директно в по-високата степен на междуличностно неравенство.

Този очевиден факт се пренебрегва често, защото е толкова очевидно - ние сме свикнали да мислим, че неравенството в доходите се увеличава, когато се увеличава делът на капитала. Да, това е вярно, но е вярно, защото капиталът е изключително концентриран и следователно увеличението на такъв изключително неравностоен източник на доходи увеличава цялостното неравенство.

Но ако притежаваният капитал е по-малко концентриран, то тогава увеличението на дела на капитала, което може да е неизбежно поради международни събития като обръщането на Китай към капитализма, няма задължително да доведе до увеличаване на неравенството в богатите страни.

Методите за намаляване на концентрацията на капитал не са нови или непознати – те обаче никога не са ползвани сериозно и последователно.

Тези методи може да се разделят на три групи – данъчна политика (вкл. минимален гарантиран доход), която прави притежаването на акции атрактивно за малките и средните акционери, второ – опции за служителите или други стимули за тях, и трето – налагане на данък върху наследствата и данък „богатство“, за да се компенсира достъпът до капитал чрез употреба на данъчните приходи да получаване на капиталова субсидия от всеки младеж (както предлага Тони Аткинсън, професор в университета в Оксфорд).

Какво трябва да се стори по отношение на работата? В богатите и добре образовани общества не става дума само за подобряване на достъпа до образование на хората (макар че, разбира се, и това е важно), но преди всичко за изравняване на доходите, реализирани от хората със сходно образование. В миналото разликите в продължителността на обучението са били важен източник за неравенството на доходите. Днес разликите в доходите въпреки идентичния период на обучение се обуславят от възприемани или реални разлики в качеството на училищата.

За да се намалят тези неравенства, трябва да бъдат уеднаквени качествата на училищата, което предполага в Съединените щати, но и в Европа, подобряване на качеството на публичните училища (Бърни Сандърс подчерта тази нужда в предизборната си кампания). Тази цел може да бъде постигната само чрез големи инвестиции в общественото образование и чрез премахване на многобройните предимства (включително освобождаване от данъци), на които се радват редица частни университети.

Ако рамковите условия между държавните и частните училища не се приведат в съответствие, то единствено увеличението на периода на обучение или рядката възможност за децата от по-ниската средна класа да посещават елитен университет няма да намали неравенството на доходите.