Лицемерната Германия

Когато иде реч за критикуване на протекционизма, Германия винаги заема предно място. Особено ако става дума за критика срещу американския президент Доналд Тръмп и неговата идея за America First и Jobs, Jobs, Jobs. Германците предпочитат да говорят за „честна и отворена търговия“, която (случайно или не) помага и на германските фирми.

И затова просто ми е трудно да повярвам на очите си, четейки за последните реакции на германските политици във връзка с една германска компания и чуждите ѝ конкуренти.

Става дума за казуса с фалита на Air Berlin, втората по големина авиокомпания в Германия след Lufthansa, която преди седмица подаде документи за защита от несъстоятелност, а правителството в Берлин й предостави мостови кредит от 150 млн. евро.  

И когато в понеделник се появи информацията, че изпадналата в криза компания преговаряла с над 10 кандидата за продажбата си, сякаш правителството в Берлин си има фаворит поне за лъвския пай.

„Бих поздравила решение, при което Lufthansa поеме по-големите делове на Air Berlin“, каза икономическият министър Бригите Циприс. И добави още: „Lufthansa е истински шампион във въздушния транспорт, позицията ѝ сега може да се подсили“. Само че заради „антикартелни причини“ не можело една единствена авиокомпания да купи цялата Air Berlin.

За какво става дума по-конкретно? За много желаните слотове на основните летища, тоест – за правото на авиокомпанията да излита или да каца в определен период от време. Освен Lufthansa потенциалните кандидати са британската компания еasyJet, TUIfly и компанията на Thomas Cook Condor.

Ако питате Циприс, тя би направила още един подарък на германските авиокомпании, защото в интервю за Handelsblatt изведнъж призова за премахването на данъка върху въздушния трафик, с който през миналата година държавата е събрала 1,1 млрд. евро. Неговото премахване би засилило конкурентоспособността на германците срещу европейските съседи и компании като цяло, смята тя. 

Авиационният данък беше критикуван навремето като "Lex Lufthansa". Тъй като товарните полети са изключени от този налог, този данък се отразява много по-малко на печалбата на превозвача. Критиците смятаха, че този налог облагодетелства компанията.

Всичко това обаче наподобява на една индустриална политика, каквато практикуват по-скоро в Турция и в държавите от персийския залив, а не на пазарна икономика, за каквато парадира толкова често европейският икономически локомотив. Така че сега изведнъж доста странно Берлин закрещя с пълно гърло „Germany First!”